|
| *** |
- От вас, от медиите, от хората ние нямаме и не можем да имаме тайни! - казва той.
Стоим в хладното подземие на банката и любопитно се озъртаме. Синдикът подрънква с ключовете и за всеки случай ни гледа в ръцете.
- Що за тайни се крият в мрачния трезор на банката? - питаме.
Синдикът се засяга, но не много, само колкото любезността позволява:
- В българските банки тайни няма, има човешки съдби!
- А пари? - питаме ние.
Той е търпелив:
- Парите са материалът, с който работят банкерите. В този буркан например се намират джобните пари на един юноша.
Оглеждаме буркана - голям, от сладко, грижливо облизан и в него има дребни стотинки.
- Кой е този юноша? - продължаваме с въпросите.
Синдикът се дистанцира:
- Не мога да ви кажа. Сами ще научите това, когато на юношата, днес много голям и по своему хубав мъж, му дотегнат постоянните въпроси как е станал милионер още на крехка възраст - той разклаща буркана, който някак инфлационно издрънчава.
Това ни подсеща да попитаме строго:
- А къде са парите на обикновените хора?
Синдикът е спокоен:
- Тук са, ето ги! Онзи дюшек депозира при нас отруден гражданин, в него са зашити спестяванията му.
- Защо в трезора ви има много предмети? - интересуваме се.
- Това са залози, гарантиращи заеми - води ни при тях нашият домакин. - Ето това кисело зеле например е гаранция за един от по-дребните заеми, отпуснати от банката, има-няма 100 милиона.
Повдигаме капака на кацата, лъха ни възкисела миризма, пускаме го бързо обратно. И забелязваме мъжа зад кацата, сочим го с пръст.
- Това е главен счетоводител с дългогодишен трудов стаж - синдикът го гали по гърба, онзи примижава сладко. - Депозира го национално отговорен бизнесмен.
- А тези гъби какви са? - питаме.
- Това са сърнели, това - манатарки, а ето и пънчушки.
- И с тях е гарантиран заем?! - учудваме се.
- Защо не?! - учудва се и синдикът - Хубавата, при това неотровна гъба е истинско богатство!
Продължаваме да бродим в лъхащия на мазе трезор. Синдикът сочи, обяснява:
- Това там са тикви. Ето и праз, в пясък.
- Отново заложени срещу заем?
Той леко се смущава:
- Не, мои са... Нищо човешко не ми е чуждо...
Забелязваме купища прашни кашони, оглеждаме ги отблизо и слушаме какво ни говори нашият човек:
- Бюлетини, партийни платформи, възвания и петиции. Заложи ги политически лидер от наднационален мащаб, затова неговият заем е в евро.
Зад нас се чува скръбна въздишка. Обръщаме се и виждаме, че рошав човек, облечен в дрипи, е прикован с вериги за стената. Поглеждаме въпросително синдика.
- Първият фалирал длъжник - обяснява ни той. - Банкерите са си го държали тук за кадем, така да се каже. А онзи дребен вложител пък са държали за красота. Бихме ги пуснали, но няма как, водят се по документи и докато не се реши съдбата на банката, трябва да са налице в трезора.
Веднага контрираме:
- А каква ще бъде съдбата на банката?
Той цитира:
- "Който иска да прозре бъдещето, трябва да се допита до миналото."
Тръгваме си умислени. Синдикът затваря масивната стоманена врата и я заключва с грижата на добър стопанин. Не го казва, но усещаме, че и пиле не може да се измъкне оттук вече.