Славни годишнини - събарянето на Стената и четвърт век квазидемокрация в Източния блок.

Печатът си туря печата на годишнините.

Приятен подход е избрал "Монитор", който си задава въпроса "Кой продава Берлинската стена?". Почти пълен монополист бил някой си Фолкер Павловски, който и до днес хързулка на туристите ключодържатели, магнити, шишенца с боя и хоросан; всички те носят частица от порутеното съоръжение, чиито руини са толкова доходоносни.

При юбилейни движения на душата обикновено се артикулират спомени. Та и прелитащият си спомни как мръсните комуняги ограничаваха разпространението на сръбска музика. Жителите на граничните райони в западната част на страната бяха привилегировани, защото хващаха сръбска телевизия и консумираха блаженствено забранения културен плод.

А сега къде сме! "Цеца развя трибагреника. 15 000 пяха с Величкович в "Арена Армеец", както винаги възторжен е "Стандарт". Този вестник на своите годишнини в отчета към читателите винаги изтъква и културната си линия - разни там "да не угасва пламъчето" и пр.

В "Монитор" - същата редакторска мисъл: "Цеца Величкович развя трибагреника"; в "Телеграф" - собствен почин: "15 000 души аплодират Цеца в Арената".

И "Преса" с подобно направление: "Цеца развя българското знаме". Преди всичко почвата е благодатна - Цеца не идва само при Бойко Борисов (спомнете си онази снимка в кметския му кабинет), тук тя е чакана и желана от хиляди сърца: "Вдовицата на Аркан бе извикана няколко пъти на бис и благодари на последователите си, като развя българското знаме".

Да ни прощават умните и красивите, но жестът на Роджър Уотърс на концерта му в София миналата година беше със същата морална и естетическа стойност. По време на спектакъла "Стената", върху "тухлите" бе проектиран надпис "ОСТАВКА". Умните и красивите оргазмираха бурно.

Тъпите и грозните си останаха тъпи и грозни.