|
| Искай да е НАТО, само да е НАТО... |
Николай Ненчев: Сигурен - да, категорично, защото съм наясно какво трябва да свърша в това министерство. Ние сме част от Атлантическия договор, част от НАТО и трябва много ясно и категорично да потвърдим, да продължим нашата интеграция, защото тя не е завършена в никакъв случай. (...)
bTV: В казармата били ли сте?... Къде служихте?
НН: Служих в Стара Загора и в Сливен 2 години и 3 месеца, тогава имахме задръжка... 1985-1987 година бяха в казармата. По това време течеше Възродителният процес и вероятно поради тази и други причини имаше такава задръжка. Уволних се долу-горе по Коледа, три месеца след редовната си служба.
bTV: 3 месеца повече служба. При 2-годишна служба това сигурно е мъка.
НН: Бил съм млад. (...)
bTV: В Сливен казахте, там мисля, че имаше танкова бригада, ако не ме лъже паметта.
НН: Не, за голямо съжаление бях в трудова повинност... Трудовак, да.
bTV: С какво го заслужихте това?
НН: То беше един вид наказание. Предполагам, че знаете - Александър Стамболийски непосредствено след Първата световна война и след подписването на Ньойския договор създава тази странна по онова време форма да се избегне задължението България да няма редовна армия. Това е наистина изключително успешно по онова време и дава много добри резултати и тази идея е изучавана от доста средно развити и високо развити европейски страни, които са проучвали опита в тази посока на Александър Стамболийски и реализацията. Разбира се, тази служба, тази трудова повинност съществуваше по времето на комунистическия режим и тъй като аз съм от такова семейство на опозиционери... Братът на моя баща е политически емигрант... Той е участник от първата българска рота в НАТО от 1951 година!
bTV: Вие ще се окажете по-свързан с армията, отколкото си мислехме.
НН: Така изглежда, а ако чуете историята, ще разберете и повече! Тоест от 1951 година е участник в ротата, която по онова време се организира от д-р Г.М. Димитров и БЗНС. Една голяма част от политическите емигранти, които са свързани с „БЗНС - Никола Петков", така са ги наричали тогава, след екзекуцията на Никола Петков, намират спасение извън България и по инициатива на д-р Г.М. Димитров се организира тази рота, която просъществува до 1964 година. Те така казваха, имах възможността по-късно да се видя с тези хора през 90-тте, казваха - „ние бяхме хъшове в униформа". Имали са свое знаме, своя рота, свой командир, който е българин и са работили много активно за това един ден България да бъде част от Атлантическия договор. След разформироването на ротата по изричното настояване на Хрушчов по онова време, чичо ми остава в американската армия и участва в Корейската война* на страната на американската армия! По-късно се установява в САЩ, имам трима първи братовчеди, двама от които завършиха „Уест Пойнт"... Единият от братовчедите ми беше военен пилот, който се пенсионира преди няколко години.
bTV: Така де, заради тези свои роднини вие попадате в Трудови войски.
НН: Да, заради това, че семейството ми е било опозиция.
bTV: Неблагонадежден, така ли се казваше тогава?
НН: Точно така. Но въпреки всичко завърших, бях длъжен да завърша школа за младши сержанти и се уволних като младши сержант, вероятно ще ме питате и за този чин, който имам. Най-интересното, което бих искал да ви кажа. По време на казармата от време на време идваха и ни снимаха, правеха ни едни снимки за спомен в униформа и аз реших да изпратя на моите братовчеди, те по същото време бяха в „Уест Пойнт". Беше много интересно, видяхме се 1992 година и братовчед ми се сети за това и каза: "Аз изпитах много странно чувство; казвам си: ето аз се подготвям, аз съм военен пилот. Ако тогава отношенията бяха много обострени, ако се случи така, че да влезем във война със Съветския лагер, тоест аз трябва да воювам срещу моя първи братовчед." БЕШЕ МНОГО ВЪЛНУВАЩО...
_______
* Една историческа загадка. Какво е търсил доблестният чичо в Корея през 60-е години, когато другарите му вече са шетали във Виетнам? Корейската война е 1950-53.