Новото правителство се вслуша в част от критиките към актуализацията на бюджет 2014 и ще ореже с близо 51 млн. лв. поисканите от служебния кабинет извънредни разходи на министерствата. От списъка с ведомства, които ще получат извънредни субсидии, ще отпаднат изцяло министерствата на транспорта (14.7 млн. лв.), на отбраната (10 млн. лв.) и на културата (4 млн. лв.). Извънредната субсидия за Държавен фонд "Земеделие" е намалена от 92.1 на 70 млн. лв. Разходната част на бюджета ще бъде допълнително свита със 118.8 млн. лв., като така ще падне и заложеният нов дефицит. Възможно е в рамките на годината да се избегне и ударното нарастване на държавния дълг, като вземането на част от новите заеми се отложи за началото на 2015 г.
Това става ясно от предложения от Министерство на финансите нов вариант за актуализация на държавния бюджет за 2014 г. Очаква се проектът ударно да бъде гласуван днес от Министерския съвет и да влезе в Народното събрание още тази седмица, а внесеният от служебното правителство текст да бъде оттеглен. Днес министрите от кабинета "Борисов" ще гледат спешно и проект с промени в данъчното законодателство.
И в новия вариант за актуализация на бюджета е предвидено намаление на заложените приходи с 1.061 млрд. лв. - колкото бе оценката за неизпълнение на приходната част и на служебния кабинет. Извънредните разходи при варианта на Борисов обаче са сведени до 278.9 млн. лв. при 448.5 млн. лв. допълнителни субсидии, предвидени в актуализацията на Близнашки. Разликата от 169.6 млн. лв. идва по линия на две пера - орязване на част от предвидените извънредни разходи на министерствата с 50.8 млн. лв. и счетоводно отразяване на извършените икономии в размер на 118.78 млн. лв. при програмата за растеж на регионите. Така дефицитът по консолидираната фискална програма пада от 4% от БВП на 3.7% от БВП.
От финансовото министерство обясняват, че при орязването на предвидените извънредни разходи са отчетени както възможностите за осигуряване на тези средства чрез икономии в бюджетите на съответните министерства, така и причините за възникване на недостига, т.е. финансовата дисциплина. Служебният кабинет до последно твърдеше, че няма възможност за никакви икономии по бюджетите на министерствата заради заложеното ограничение ведомствата да харчат 90% от бюджетите си.
В частта нарастване на държавния дълг вариантът за актуализация на бюджет 2014 остава със същите числа, но се променя предназначението на новите заеми, които държавата ще вземе. Лимитът за новопоетия дълг, който може да се взима през 2014 г., се вдига от 4.4 на 8.9 млрд. лв., тоест с 4.5 млрд. лв. С него ще се финансират планираният допълнителен дефицит по бюджета, осигуряването на средства за рефинансиране на ликвидния заем, даден на ПИБ (900 млн. лв. за рефинансиране), и отпускането на заем до 2 млрд. лв. за фонда за гарантиране на влоговете, с които да бъдат изплатени депозитите на гарантираните вложители. Преди решението за отнемане на лиценза на банката тези 2 млрд. лв. дълг бяха предвидени за друго - предоставяне на ликвидна подкрепа на банката, а фондът трябваше да емитира собствени ценни книжа и да не товари бюджета с нов дълг. Оказа се, че този вариант е труден за реализация заради кратките срокове.
Сега правителството си отваря възможност новият дълг да се поеме на международните пазари, т.е. дългът да е външен и да не се изчерпва ликвидността на вътрешния пазар. Лимитът за външния дълг се вдига с 3 млрд. лв. Проектът дава свобода на кабинета да реализира подобна международна емисия както тази година, така и в началото на следващата година. За целта е предвиден изричен текст, който дава право на МС да готви емисия на международните пазари, която обаче може да бъде ратифицирана от парламента през 2015 г. От проекта става ясно, че кабинетът си поставя за цел да преведе на засегнатите от фалита на КТБ общини замразените им, но обезпечени по закон средства в банката най-късно до 1 февруари 2015 г.
АКЦИЗИ
Предложените промени в данъчното законодателство предимно синхронизират действащите текстове с европейски директиви. Сред интересните промени е предвиденото завишаване на минималния акциз за цигарите от 148 лв. на 1000 къса на 161 лв. на 1000 къса. Ръстът от 8.8% вероятно ще се отрази и на крайната цена.
Тиквата нещо не е толкова сладкопойна като допреди няколко месеца, когато ни веселеше сутрин, обед и вечер с дигнат нагоре показалец като на снимката отляво. Що ли му е секнала логореята?
Квото и да говорим, за населението е по-добре тиква, заобиколена от лакоми крадливи кресливи подли джуджета, чийто конци се дърпат от няколко места, отколкото като преди - цар Тиква с послушни пажове-калинчици.
