Притоплената от Красимир Велчев (ГЕРБ) стара идея за приемане на специален закон за печата среща одобрението на депутати от различни парламентарни групи, установи проверката на "Сега". Зам.-шефът на най-голямата ПГ предложи печатните медии да се саморегулират в специално разписан закон и прикани двата издателски съюза сами да го напишат, за да не бъде упрекнат в цензура. Замисълът на управляващите е да се предвидят строги санкции за журналистите, които пишат клеветнически материали. Регламентът, заложен в сега действащия Закон за радиото и телевизията, не се отнася за печатните медии и тяхната почтеност почива изцяло на саморегулацията и етичните кодекси. Но в Наказателния кодекс са предвидени текстове и наказания за клевета, които важат за всички.

Велчев поде инициативата още преди 2 г. в предишния мандат на ГЕРБ, но до законодателно предложение така и не се стигна. Шефът на СЕМ Георги Лозанов също настоява от години за нов медиен закон, в чийто обхват да влязат както печатните, така и онлайн медиите. През февруари по време на традиционния си отчет и президентът Росен Плевнелиев призова парламента да се заеме с изработването на закон за печатните медии. Предложението му бе насочено срещу медийните монополи.

Друга идея на Велчев е да предложи промяна в конституцията, с която медиите официално да бъдат признати за четвърта власт със съответните права и задължения. Вчера той не бе открит за коментар какво налага промяната. Но за целта ще трябва да събере 160 подписа от колегите си в НС. Депутатът от ГЕРБ се обяви и срещу свободното движение на журналистите в кулоарите на парламента, тъй като нарушавали личното пространство на депутатите. Квотите за журналисти се определят от ръководството на парламента.

Възкресяването на дебата за ролята на медиите и в частност на пресата срещна одобрение сред депутатите. Според Янаки Стоилов от БСП обаче този въпрос не може да бъде решен с приемането на закон за печата, а трябва да се разглежда по-цялостно - от въвеждането на изисквания за собствеността на медиите до характера на дейността им, рекламата и т.н. "Има нужда от нов регламент и от преосмисляне на някои досегашни положения като диктатурата на рекламите, например, която препятства медиите да изпълняват основната си обществена функция", коментира той пред "Сега". Юристът не видя нищо странно в идеята медиите да бъдат записани официално като четвърта власт в конституцията, тъй като в съвременния свят те са една от основните сфери на властта и също като държавните институции се нуждаят от регулация. Той даде пример с една от германските конституции, в която пишело, че освен да обслужват интересите на техните работодатели, медиите са длъжни да се грижат и за интересите на обществото.

Според Корман Исмаилов от РБ е въпрос на равнопоставеност печатните медии да подлежат на същия законов регламент като електронните. Депутатът обаче се усъмни, че повдигането на тази тема сега е поредният кьорфишек на ГЕРБ, подобно на отмяната на новините на турски език.

Председателят на ПГ на БДЦ Светлин Танчев също е съгласен, че печатът има нужда от по-строги правила. Той настоя да се въведе и в нашето законодателство понятието "ентрапмънт" (от англ. entrapment) - умишлено вкарване в клопка, в компрометираща ситуация с цел публично дискредитиране, както и да се предвидят санкции срещу този вид злоупотреба. Танчев даде за пример скандала "Верту" в 41-вото НС, когато две медии организираха фалшива промоция на луксозни мобилни телефони за депутати. За решаването на тези проблеми според Танчев щял да допринесе и законът за лобизма, за който БДЦ настоява. "Ако всичко това се направи, отпада и нуждата от допълнителни възбрани за журналистите в парламента", смята Танчев.

Росица Янакиева от АБВ коментира от свое име, че принципно трябва да се предвиди регламент както за печата, така и за елекронните сайтове, които често си позволяват да клеветят хора и институции, прикривайки се зад анонимни автори. Според нея може да се ограничи броят на журналистите от една медия в парламента, но не и броят на медиите, което би застрашило плурализма.