:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,549,891
Активни 63
Страници 13,427
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

Не искам да съм възпитател на мафиоти

Може да си прост, мързелив и беден, но да се издигнеш до върха на държавата, смята скулпторът Велислав Минеков
Снимка: БОРИСЛАВ НИКОЛОВ
Проф. Велислав Минеков
Проф. Велислав Минеков е роден 1959 г. в София. Завършил е Националната художествена академия, където днес е преподавател, и специализира металодизайн в Хамбург. Автор е на множество самостоятелни изложби у нас и в чужбина. Негови пластики и монументални творби участват в престижни международни форуми. Преди дни монументалната му арка "Говорещите глави" влезе в колекцията на скулптурния парк в Истанбул, а пластиката му "Копиехвъргач" се нареди сред 100-те творби от цял свят, селектирани във Фуджоу, Китай.





- Проф. Минеков, когато напуснахте Реформаторския блок, казахте, че го правите от "отчаяние". Какво стои зад тази дума?

- Не мога да бъда съдружник и възпитател на престъпници и мафиоти. Другите да, аз не. Отчаян съм, бях искрен в думите си, с които излизам от тази нещастна кариера. Основната реалност е, че на практика няма политика, т.е. няма партия, която да е политическа. Има различни организации: организации, които са с квартален характер; организации, които се движат от каскетна носталгия; организации, които се състоят от маниакални идиоти; организации, които твърдят, че са националисти, а всъщност са супа варен зеленчук от душевно засегнати люде... Но не може да се каже, че има политическа партия. Въобще представата за ляво и дясно е изцяло объркана. Ако въобще има "ляво" и "дясно", то се дели по отношение на спомените отпреди 1989 година. Имаме отвратителни, крайни форми на популизъм. Възходът на свинаря Бърдоква се цени от средностатистическото население, защото отговаря на идеалите и фантазиите му. Може да си нещастен, да си прост, мързелив и беден, но имаш шанс да се издигнеш до самия връх на държавата с наивността на масите. Следва героичен реверс в биографията на едно съмнително нищожество.

- В момента изпращате скулптурни творби за Китай и Сингапур. Дайте пример как работи Законът за културното наследство. В конкретния случай с какви бележки трябва да се снабдите?

- Описът от документи ще заеме страниците на пет броя от вашия ежедневник. Загубен съм в превода. Днес се разправях с някакво EORI, което не знам какво е. Спедиция, карго, товарителници, митница, декларация... Трябва ми и заветното разрешение от Националната художествена галерия, което да твърди, че творбите ми не представляват никаква ценност... В кръга на шегата - човек трябва да е доволен, че не е гениален, защото иначе не може да продаде в чужбина дори една скица. А представете си и какво прави един скулптор с неща, които са тежки и чупливи. Как да ги разнася по ведомствата? Какво прави един график, който има серия от 300 графики, при положение че оценката на всяка една се плаща? Законът е боклук, направен в интерес на великите колекционери и техния личен финансов прогрес. Колекциите на парцаливи нумизмати, иконата от вашата баба трябва да бъдат продадени на същите.

- Колко време отнема това, ако се върви по каналния ред?

- Дотук - два месеца, като не съм набавил още всички документи.

- Министър Вежди Рашидов като ваш колега запознат ли е с това какъв "параграф 22" са въпросните изисквания?

- Министърът не познава и не се интересува от законите. Той е получавал критики и предложения както от отделни лица, така и от професионални организации. Безобразието, което представлява законът, не съществува в цяла Европа, при все че още имаме претенцията да се наричаме европейска държава. Никой чужденец не е в състояние да разбере защо трябва удостоверение, че дадена творба не представлява национална ценност, за да може да бъде изнесена навън. Списъкът на 100-те български автори, които са забранени за износ, също е уникален спрямо световната практика. Според него, ако един наш колекционер на Майстора и Мърквичка се премести да живее във Франция например, не може да вземе със себе си колекцията си. Става дума за произведен продукт от последните 100 години, за които не съм чувал да са обект на световния пазарен обмен. Тези художници са велики, но в локален характер, на наша територия. Пък и, честно казано, не са чак толкова скъпи, че да представляват интерес за аукционите. А ето - Божидар Данев дари на Нов български университет колекцията си от холандски майстори от XVII в. без никакъв проблем от страна на Холандия. Нали говорим за правна евроинтеграция, защо нашите закони не съответстват на европейските норми?

- Често чуваме за ваши творби, експонирани зад граница по линията на различни конкурси. Кой ги прави?

- Тези конкурси се правят в цял свят. Ежегодно са поне стотина, организирани от министерства на културата, частни лица, общини и т.н. Т.е. това, което никога не се е случвало в България, там се прави редовно. Хората създават скулптурни паркове, което е прекрасна идея, защото дарява пластична култура, прави я разбираема, видима и пожелана; гражданите обичат да се разхождат сред дърветата, цветята и творбите с приятели, с дете, с куче. Това е символична естетика, която у нас не може да бъде даже обяснена. Тук скулптор е човек, който произвежда паметник. Паметникът е ода от исторически жалон. Позволете на скулптора да бъде абстрактен поет.

- В кои държави имате творби по линия на такива поръчки?

- Ще изброя само част: в парка "Мохамед V" в Мароко, в колекцията на музея във Вунзидел, Германия, на гарата в Люксембург, пред кметството на Алания, лодката в двора на академията в Истанбул, университета "Мула", в скулптурния парк "Мосан" в Корея, в Дубай, в Испания, в Москва, в Ливан, 6 монументални работи в Турция... Във второто ми участие в Люксембург например творбата ми беше купена от частен колекционер, но паркът е публично достъпен. В Ливан колекцията е спонсорирана от съпругата на убития премиер Рафик Харири. В Дубай няколко пъти съм работил за строителната фирма ЕМААR, която е 51% собственост на шейх Мохамед; в Абу Даби - за "Ал Хашем Марбъл". В Италия съм спонсориран от кметството на Фанано, в Сардиния работих по една програма за подкрепа на регионалната култура, в Гърция за частен собственик. В Бразилия - пак по общинска програма, подкрепена от тяхното културно министерство и от "Петрол де Бразил". В Охайо работих по частна програма, спонсорирана от най-видните граждани в щата, в това число са шерифът, главният прокурор, градският архитект и Съветът за изкуства. Работих даже за кметството в Баня Лука, Сръбска Босна. За следващата година имам покани от Щатите, Индия, Канада, Тайланд и отново Корея. От родината покани нямам.

- Богатите хора у нас какво поръчват?

- Как какво?! Бутилка уиски. За другото се изисква по-различен интелект.

- Ще приемете ли поканата на Тракийския университет в Одрин да обучавате тамошните студенти?

- Имам покана за щатен професор, което означава доста плътна заетост и непрекъснати пътувания дотам и обратно. Но този университет влиза в петицата на специално подкрепените от държавата университети. Направо е невероятно - особено ако сравняваме с моята, нашата Художествена академия - развитието му като сграден и творчески фонд. Факултетът за изящни изкуства е впечатляващ. Това е една приказка от 1001 нощ, красива отоманска гара, превърната в галерия и учебни зали. Към нея има огромен парк и прекрасни скулптурни ателиета. Веднага (пак по инерция, придобита в нашата академия) попитах какво ще бъде отношението, ако поискам материали, машини и помощ. Беше ми отговорено, че всичко, което пожелая за обучението на студентите, ще бъде веднага осигурено. Вълшебната лампа на Аладин! Колебая се. Вероятно ще приема. Ще направя непрекъснат обмен на студенти и преподаватели. Ще превърна нашата обща тъжна история в европейски успех. Там правят онова, което всъщност се опитвах да направя в краткия си престой в политиката. А именно: държавата да се погрижи за кадърния, да може той да оцелее, да има реализация. Това бяха и може би остават моите политически намерения и идеали. Държавата трябва да бъде майка, а не мащеха за достойния и можещия.
23
6610
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
23
 Видими 
28 Ноември 2014 19:56
ако един наш колекционер на Майстора и Мърквичка се премести да живее във Франция например, не може да вземе със себе си колекцията си

Минеков, а пък аз се радвам да разбера, че в държавата ни са останали шепа хора с патриотизъм и разум, които не са позволили поне този грабеж. Националните богатства на България, независимо дали са ценни картини или ценни метали и други материални ценности, следва да принадлежат на България. Капиш?
28 Ноември 2014 20:22
Бавно загряваш, Минеков. Аз напуснах СДС още през 1990.
28 Ноември 2014 21:12
А бе, този човек да не е станал щатен сътрудник на СЕГА?

5 ноември - http://www.segabg.com/article.php?id=724597

7 ноември - http://www.segabg.com/article.php?id=724937

11 ноември - http://www.segabg.com/article.php?id=725554

29 ноември - http://www.segabg.com/article.php?id=728126

И всеки път - едно и също. Може би на него не му омръзва, но на нас - да.

28 Ноември 2014 21:35
А бе, този човек да не е станал щатен сътрудник на СЕГА?
Едва ли, по-скоро са много малко публичните хора, които казват това, което казва той, затова се забелязва.
И всеки път - едно и също.
Не е.
Може би на него не му омръзва, но на нас - да.
Може би на теб ти омръзва, но далеч не на всички читатели. А може би и на теб не точно ти омръзва, а ти е неприятно. Ти си знаеш защо.
28 Ноември 2014 22:11
Може би на него не му омръзва, но на нас - да.
Може би на теб ти омръзва, но далеч не на всички читатели. А може би и на теб не точно ти омръзва, а ти е неприятно. Ти си знаеш защо.

Чакай, чакай, моля. Различни неща са
Разказът на художника г-н проф. Минеков е безкрайно интересен.
Дълбока благодарност и на него, и на редакцията!
Но обществените му "обобщения" и внушения са ...
Бъдете здрави
28 Ноември 2014 22:24
Но не може да се каже, че има политическа партия. Въобще представата за ляво и дясно е изцяло объркана. Ако въобще има "ляво" и "дясно", то се дели по отношение на спомените отпреди 1989 година.

Ясно и точно...
28 Ноември 2014 22:39
Основната реалност е, че на практика няма политика, т.е. няма партия, която да е политическа.

Точно така. Браво на проф. Минеков! Колкото и да се повтаря това, все ще е недостатъчно. Култура, наука, образование отдавна са затрити - беше останала само политиката, макар и като фарс. Сега и фарс вече няма. Как само я закъсахме!
28 Ноември 2014 23:02
- Богатите хора у нас какво поръчват?

- Как какво?! Бутилка уиски. За другото се изисква по-различен интелект.
28 Ноември 2014 23:29
А именно: държавата да се погрижи за кадърния, да може той да оцелее, да има реализация.

Не вдявам???
Какви ги е дирил тоз в Реф. Блока изобщо?
Според тях пазарът и никой друг, доколкото ми е известно, трябва да се "грижи" за кадърните...
В този ред на мисли, не е прав, че богатите си поръчват само бутилка уиски. Богатите не са задължително прости. Един новозабогатял мутраген например, отишъл в галерия и започнала да цъка удивено. Накрая повикал разпоредителя и запитал:- Защо от тази страна на експозицията картините са толкова скъпи, а от другата направо без пари? Разпоредителят вежливо обяснил, че скъпите творби принадлежат на вече починали автори, докато евтините са на все още творящи и развиващи се творци. Мутрагенът моментално осякъл: -Опаковайте ми ги всичките- властно посочвайки евтинджосите, след което забързано напуснал галерията... Невидимата ръка на пазара...
28 Ноември 2014 23:45
Предизвикахте ме.

Ето само няколко мисловни прозрения, наколко "бисера" на многострадалния бивш политик.


- "Основната реалност е, че на практика няма политика, т.е. няма партия, която да е политическа. Има различни организации: организации, които са с квартален характер; организации, които се движат от каскетна носталгия; организации, които се състоят от маниакални идиоти."

Това кога го е открил? Сега или вече го е знаел, когато е бил в Реформаторския блок? Ако е сега - значи е тъп. Ако го е знаел преди това, значи е бил воден от нереализирана користна цел.

- "Това, което никога не се е случвало в България, там се прави редовно. Хората създават скулптурни паркове, което е прекрасна идея, защото дарява пластична култура, прави я разбираема, видима и пожелана; гражданите обичат да се разхождат сред дърветата, цветята и творбите с приятели, с дете, с куче."

Скулптурни паркове в България - колкото щеш. И временни, и постоянни експозиции. Дори кучетата знаят това, но славният Минеков - не.


"Богатите хора у нас какво поръчват? - Как какво?! Бутилка уиски. За другото се изисква по-различен интелект."

У нас има немалко богати и не толкова богати колекционери на художествени творби. Как не се е намерил някой поне едно джудже за моравата пред къщи да поръча на Минеков. Но не. Е ето го, човекът страда.


"Ще приемете ли поканата на Тракийския университет в Одрин да обучавате тамошните студенти? - Имам покана за щатен професор. Факултетът за изящни изкуства е впечатляващ. Това е една приказка от 1001 нощ. Вълшебната лампа на Аладин! Колебая се. Вероятно ще приема."

Ох, дано приеме, та да кандиса! Притеснявам се само, че ако и там нещо не му е по волята, за пореден път ще оплюе всичко наоколо. И освен това как ще изтълкуват местните власти скулптура като прословутата "Надежда". Защото от гледна точка на психоанализата нещата са ясни.






29 Ноември 2014 02:58
Голяма драма е да не си министер, да! Но поне 5-6 млн. сме така Веждю ще се осере отново преди да настъпи Коледа, нема 2 мнения.
29 Ноември 2014 04:19
- Богатите хора у нас какво поръчват?

- Как какво?! Бутилка уиски. За другото се изисква по-различен интелект.

Ех, Минеков
Богатите никога не поръчват "бутилка уиски", освен за прислугата.
Па нищо, че интелектът им не е "по-различен"
29 Ноември 2014 14:25
Минеков много го тресе,че не седна на стола на Вежди'то.
Ама много...
29 Ноември 2014 14:29
На стола на Веждито ... В правителството на мафиотите ... Во главе с банкенската сикаджийска мутра ...

О, едва ли проф. Минеков си мечтае точно за това
29 Ноември 2014 19:03
Примадона. Другите как работим за мутри. Де ти платят, де не. Обаче няма как, осъзнаваме историческата си роля в периода на началния грабеж, в който синчетата на партизаните от 7 сепрември, им е предопределено да са новият елит. А тоя не можел да ги възпитава. Интелигентче скапано, както казваше другарят майор в армията.
29 Ноември 2014 20:23
Неспокойна и силно егоцентрична натура.
Предлагам на форумците сами да се поинтересуват дали една значителна част от творбите на бащата на професора, Величко Минеков, не попадат под защитата на закона за културност наследство.
29 Ноември 2014 20:27
Предлагам на форумците сами да се поинтересуват дали една значителна част от творбите на бащата на професора, Величко Минеков, не попадат под защитата на закона за културност наследство.


Що? Сърбят те ръцете да ги думнеш? Или само да ги ... вапцаш?
29 Ноември 2014 20:29
И отново първосигнална реакция на др. Фирмин
29 Ноември 2014 20:32
Първата мисъл е най-вярна
29 Ноември 2014 20:42
Твоето в случая не е мисъл, а инстинкт
29 Ноември 2014 20:45
Минеков е получил разстройство.
Не може да се спре.
И лекарства май не помагат.
Дано Солун му помогне.
.
Наскоро питах един италиански архитект защо работи в България.
Той ми каза: В Италия за една капандура да направиш ти искат цял том документи.
Тук всичко може....
Затова НИКМИ строи небостъргач-грозотия до НДК - щото всичко може.
А Минеков пак е разстроен
-
На моя познат варвам, на Минеков - НЕ
29 Ноември 2014 20:46
Естествен рефлекс, направо
30 Ноември 2014 00:46
Възходът на свинаря Бърдоква се цени от средностатистическото население, защото отговаря на идеалите и фантазиите му. Може да си нещастен, да си прост, мързелив и беден, но имаш шанс да се издигнеш до самия връх на държавата с наивността на масите. Следва героичен реверс в биографията на едно съмнително нищожество.


И всичко това щот' му отказаха министерското кресло?!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД