"Творчеството на лечебните заведения да прибират нерегламентирани пари в последните две години надмина възможностите да регулираме такива процеси", обяви Мими Виткова, председател на Асоциацията на дружествата за доброволно здравно осигуряване. Заради нормативни пропуски болници и медицински центрове събират сериозни суми за нелечебни услуги и за дейности и консумативи, които се плащат и от здравната каса. Светла Несторова, зам.-шеф на Асоциацията на застрахователите, описа ситуацията като "шок и ужас".

Виткова разказа за случаи, при които пациенти плащат по 330 лв. на ден, за да са в самостоятелна стая, такса от 980 лв. за 3 дни за ползване на интернет и телевизия в стаята, 10 000 лв. за раждане. От пациенти, приети по клинични пътеки на здравната каса, се искат допълнително пари за анестезия, която е включена и в цената, поета от касата; всяка болница обявява различни цени за едни и същи консумативи. Проблемът е, че нормативната база позволява на лечебните заведения да определят сами цените на медицински и "други" услуги извън поетото с обществени средства. От няколко години има и таван за парите, които се плащат за избор на екип - 900 лв., и болниците все по-усилено събират средства за "други" услуги - лукс пакети, реновирани стаи и др. Отделно част от парите се събират от пациентите без законово основание - например за болнични услуги, извършени в доболничната помощ, или за платена и от НЗОК, и от застрахователите дейност. Практиката се наблюдавала във всички болници. "Ние незаконно взети пари не можем да възстановим", поясни Виткова. Има хора, които плащат задължителни вноски, допълнително застраховане и отделно - и кеш. Оттам идват и данните от различни изследвания, че в България от джоба на болните се плащат цели 48% от разходите за здравеопазване. 1% е пазарът на здравното застраховане и едва 51% от лечението се покрива от държавата и здравната каса. "Няма такава система в Европа, дори и в САЩ", напомни Виткова.

"За една година разбрахме, че това не е пазар. Това е шок и ужас. Това не е бизнес. Той не се подчинява на нормални търговски и пазарни правила. В работата си сме се нагледали на некоректни практики в различни сфери, но това е несравнимо с нищо", коментира Светла Несторова, зам.-шеф на Асоциацията на българските застрахователи. Застрахователните дружества са на пазара за допълнителното здравно осигуряване от година след промяна в закона.

Затова застрахователите искат от наредбата за достъпа до медицинска помощ да отпадне текстът, според който лечебните заведения могат да събират пари за други услуги освен медицинските и да се опише ясно за какво може да образуват цени. В клиничните пътеки на НЗОК пък да се опише кои медицински изделия не плаща касата.

"При тези свободни цени нито един застраховател няма да иска да работи в болниците и това ще провали здравния министър", пророкува пък управителят на НЗОК Румяна Тодорова. Според нея, за да може да се въведе модел с по-голям обхват на допълнителното осигуряване, първо трябва да се въведе по-строг контрол и яснота кой фонд какво плаща, в противен случай системата ще се сгромоляса.



МЕРКИ

Здравната каса да може да прекратява договорите на болници и лекари, при които "е констатирана системна неудовлетвореност от страна на пациентите", гласи една от мерките, които здравното министерство предлага за ограничаване на разходите на НЗОК за догодина. За целта касата ще трябва да прави проучвания на удовлетвореността на пациентите. Касата да спира договорите и на лечебни заведения, които системно нарушават изискванията за качество на лечението, искат още от МЗ.

Предвижда се и задължително централизирано договаряне на отстъпки за онколекарства и възможност да се договарят отстъпки и за останалите медикаменти, плащани от НЗОК. Това няма да е първият подобен опит за постигане на по-ниски цени, а досегашните не се увенчаха с успех. "Мерките на МЗ не могат да се случат от 1 януари догодина, затова 2015 г. трябва да е буферна за реформите", коментира управителят на НЗОК Румяна Тодорова.

От МЗ искат и от началото на 2016 г. постепенно да започне да се вдига размерът на осигурителния доход, върху който държавата плаща вноските на деца и пенсионери, като до 2020 г. той да стигне минималния осигурителен доход.