Нова Телевизия: Влиза министърът на здравеопазването д-р Петър Москов, заместник-председател на ДСБ - беше преизбран вчера за заместник-председател на партията, нали така? Ако ви кажа, че за мен като страничен наблюдател въпрос №1 от вчерашния ден от вашето национално съвещание беше въпросът за това струват ли си компромисите, ще бъда ли права?... Много се замислихте, сигурно да.

Петър Москов: Вероятно да, но тук въпросът е не по-скоро струват ли си компромисите, защото определени компромиси са направени. Те са публични, те са артикулирани от блока - каква е цената, за да тръгне да се постига нещо. По-скоро как тези компромиси водят до реален ефект, а не са просто компромиси, които да водят до някакво моментно присъствие на такива като мен, такива като Радан в парламента, такива като мен в правителството, и нищо от това да не се промени. Т.е. какъв в пътят, каква е аджендата на блока оттук-нататък, за да може тези компромиси да бъдат оправдани.

НТВ: И след вчерашния ден как продължавате? Имаше и съмнения, трябва да ги кажем. Самият Радан Кънев каза: „Реформаторският блок е голям успех и голямо разочарование", нали така?

ПМ: Така е, разбира се.

НТВ: Оттук-нататък ще успеете ли, ще съумеете ли тези вече оформени две коалиции в Реформаторския блок - ще отречете ли, че има две коалиции в Реформаторския блок - да работят заедно?

ПМ: Хайде да не говорим за две коалиции, а за две тенденции, защото за две коалиции наистина аз не бих говорил, защото повярвайте ми, аз знам какво става вътре в блока, защото както се казва, с тия две ръце от самото начало на създаването на блока съм се опитвал да подпомагам строежа му... Тук говорим за цели. От тези цели могат да произтекат тенденции. Така или иначе, ако има тенденция, която твърди, че целите на блока са изпълнени, тя все повече ще бъде маргинализирана, не заради думите на Радан, заради моите действия или заради нещо друго, а просто защото избирателите на блока ще я маргинализират. Знаете ли, не знам кой каза - дали Радан или някой друг от изказващите се вчера: „Бюлетина №7 на изборите за много хора беше избор - избор между Терминал 2 и бюлетина №7". Това са надежди, много надхвърлящи комфорта и инстинкта за самосъхранение на определени партийни апарати, и ние сме длъжни да ги оправдаем. (...)

НТВ: Всичко ли знаете в тази коалиция и когато вие казвате - „Ние направихме компромиси, за да участваме в тази власт, за да бъдем коректив", а пък зад гърба ви сменят шефа на най-важния може би фонд в момента - този за гарантиране на влоговете, светват ли едни червени лапмпички? Ходите ли, питате ли, разговаряте ли и спокоен ли сте, че знаете всичко за това, което се случва във властта и в което участвате и вие?

ПМ: Отговарям кратко: ходим, питаме и разговаряме, и тези неща са част от общата ни възможност да изговорим настъпващите проблеми - било персонални, било поради някакви взети решения, за които други не знаят - и това нещо да може смислено, с абсолютната яснота за партньорство да върви напред. Вижте, ще кажа нещо, което може би ви звучи силно, но го казвам на моето поколение преди всичко - казвам го на всички, но преди всичко на моето поколение, защото... защото така! Ако това усилие, с всичките компромиси, за да бъде изработено в момента, не успее, това, което следва е - или Путин, или Уго Чавес! Не е добра перспективата.

НТВ: Дилемата е тази, доколкото може да се нарече дилема.

ПМ: Дилемата е: или това ще успее, или реформаторското усилие ще успее, или този модел на етническо противопоставяне ще бъде прехвърлен, счупен, изкаран в един модел просветен патриотизъм, или реформите ще бъдат свършени, или следващата стъпка е - или Путин, или Уго Чавес. Всеки един от участниците и в коалицията, и в подкрепата е направил своите компромиси. И резолюцията на ДСБ, и действията на правителството, и действията на мнозинството трябва да бъдат насочени към това тези компромиси да доведат до резултат.