Обявеното от руския президент Владимир Путин прекратяване на проекта за газопровода "Южен поток" доведе до смут сред българските управляващи и до разнобой в изказванията на членове на кабинета. Късно вечерта в понеделник Путин заяви в Анкара по време на среща с турския си колега Реджеп Ердоган, че тръбата няма да бъде построена, а причината за това е в нежеланието на Европа и главно в България. "Ако България е лишена от възможността да се държи като суверенна държава, то нека да поиска от ЕК пари за пропуснатите печалби, защото само преките доходи за българския бюджет от транзита щяха да възлизат на не по-малко от 400 млн. евро годишно", заяви Владимир Путин.

Новината свари напълно неподготвени българските управляващи, които изказаха противоречиви мнения за очертаващия се провал на проекта. На фона на множеството коментари се оказа, че никой не е потърсил официално за коментар руската страна. Министрите от ГЕРБ бяха разтревожени, а от Реформаторския блок - доволни. Премиерът запази мълчание.

Вицепремиерът Томислав Дончев призна, че е разговарял няколко пъти с представители на Европейската комисия, но не и с партньорите от "Газпром". "Приемам напълно сериозно всички думи, изречени от Владимир Путин. Би било проява на лош вкус, ако се обадя и ги попитам това дали е вярно", лаконичен бе той. Още в понеделник вечерта шефът на "Газпром" Алексей Милер също обяви, че проектът се спира и едва ли ще бъде подновен. Предвижда се евентуално тръбата да бъде продължена до Турция, успоредно на съществуващия вече газопровод "Син поток".

Работата по "Южен поток" от българска страна бе прекратена в средата на лятото след многомесечен натиск от Брюксел, че договорът за газопровода не отговаря на Третия енергиен пакет на ЕС. В края на миналата година тогавашният икономически министър Драгомир Стойнев даде мандат на енергийния еврокомисар да преговаря с руската страна по параметрите на договора.

Вицепремиерът Меглена Кунева и икономическият министър Божидар Лукарски първи отрекоха България да е получавала официално становище от Кремъл или "Газпром". "За нас "Южен поток" все още не е спрян, докато не видим окончателното решение на руската страна", категоричен бе Лукарски. Президентът Росен Плевнелиев също заяви, че съдбата на проекта е изцяло в ръцете на Русия. "Към момента никой не може да прецени дали печелим, или губим от "Южен поток". Предишните правителства на България не са подписали договор за приходи, те са подписали само договор за разходите", заяви държавният глава. По думите му към момента всичко е в зоната на "някакви хипотетични калкулации".

Ходът на Русия провокира спешна среща на вицепремиера Томислав Дончев с енергийния министър Теменужка Петкова и колегата й Божидар Лукарски. "Не е коректно да се говори за получаване на транзитни такси от България в размер на 400 млн. евро годишно, тъй като ще трябва първо да изплатим своя дял от строителството на газопровода", заяви вицепремиерът Томислав Дончев. "Така че около 10 години не можем да разчитаме на никакви транзитни такси от "Южен поток", добави той. Дончев призна, че България ще понесе щети от прекратяването на проекта, но уточни, че размерът им трудно би могъл да се изчисли. По думите му ситуацията с проекта не буди безпокойство, а тревога. Енергийният министър Теменужка Петкова от своя страна заяви, че все още проектът не е спрян, но ще се строи само по правилата на ЕС.

"Когато можеше да се строи и имаше желание, България беше пасивна, страхуваше се да се ангажира с ясна позиция и правеше процедури за изпълнение, от които лъхаше на корупция. Е, сега заради американския натиск "Набуко" отиде в Турция и Гърция, а заради руското решение - "Южен поток" също. България отново е "на сухо" заради платените и безплатните противници на проекта, заради политическата нерешителност и заради корупционните апетити. Казвам го като човек, който е работил за това България да се възползва от предимствата си и да концентрира потоци на енергийни ресурси", заяви вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин.

Според бившия енергиен министър Румен Овчаров спирането на проекта ще донесе на България огромни загуби. "400 млн. долара е доста занижена сума, ако изчислим евентуалния транзит на 63 млрд. кубически метра газ през България по сегашната транзитна такса, която Русия плаща за транзита за Турция, то сумата е около 600 млн. долара годишно", пресметна Овчаров в ефира на Нова тв.

"Изненадващата новина, че Русия спира проекта за газопровод "Южен поток" показва нуждата от това ЕС да намери нови енергийни ресурси", коментира заместник-председателят на ЕК Кристалина Георгиева. Реакция последва и от БСП, които настояха за изслушване на премиера Бойко Борисов. Бившият енергиен министър Драгомир Стойнев изрази съмнение, че обратът в руската позиция е предизвикан от писмо на служебния министър Васил Щонов, тъй като през последната година и половина изобщо не е било споменавано от руска страна за заобикалянето на България. Енергийният министър Теменужка Петкова уточни, че Щонов е изпратил писмо до Брюксел, в което единствено изисква разяснение кои дейности по проекта се водят за подготвителни и кои - не.

"Южен поток" ще бъде и една от първите теми на разговор на предстоящото посещение на премиера Бойко Борисов в Брюксел. Отсега обаче е ясно, че няма процедура, по която България да получи компенсации за проваления проект. На въпрос дали Брюксел би могъл да изключи проекта от европравилата, за да може той да бъде реализиран, Томислав Дончев отговори: "За да се стигне до там, трябва да има политическо съгласие, каквото към момента няма."

Енергийният експерт Иван Хиновски определи действията на Русия като натиск. По думите му "виновна" е и икономическата криза в Русия след налагането на санкциите на Запада. Според бившия лидер на СДС Мартин Димитров Русия няма да се откаже от проекта. "Това е тактически ход от страна на Владимир Путин и на Русия. В никакъв случай те не са се отказали от "Южен поток", обобщи Димитров пред Нова тв.



ПАРАМЕТРИ

През 2013 г. при подписването на споразумението за тръбата стойността на българския участък бе оценена на 3.5 млрд. евро. Идеята бе проектната компания "Южен поток България" да осигури чрез синдикиран кредит 70%, или 2.31 млрд. евро, а отделно акционерите БЕХ и "Газпром" да участват с 30% собствен капитал. Макар по това време премиерът Пламен Орешарски да заяви, че България няма да плати и стотинка, се оказа, че енергийният холдинг ще вземе заем от руския си партньор "Газпром" с лихва от 4.24%. Парите ще се връщат 22 години с приходите от транзитните такси.

Сега ако проектът бъде спрян официално, проектната компания ще трябва да се раздели. Мандатът на Съвета на директорите изтича в края на ноември 2018 г. Представители в управата са Елкин Анатолиевич и бившият шеф на "Булгаргаз" Димитър Гогов. Под въпрос остава и капиталът на "Южен поток България". През юли той бе увеличен от българска страна със 191 млн. лв., като толкова бяха внесени и от руска страна. С това капиталът на дружеството достигна 397.6 млн. лв. въпреки изричната забрана на тогавашния министър Васил Щонов. Веднага след поемането на поста си той разпореди проектът "Южен поток" да бъде спрян. На бургаското пристанище обаче продължиха да пристигат тръби, а в Северна България по трасето на тръбата - да текат отчуждителни процедури.