Атанас Пенев е роден през 1971 г. в София. Музикалната си кариера започва в група "Никога Преди". Отбива военната си служба като хорист в Представителния ансамбъл на Строителни войски. Пее в група "Сателит", а след това в група "Бард", които впоследствие основават студио "Графити". От август 1993 г. е вокалист на рок група Б.Т.Р. Първият албум на бандата с вокал Наско е Feel the Life. Сред хитовете му заедно с Б.Т.Р. са "Цвете от Луната", "Елмаз и стъкло", "Спасение", "Море от Любов" и др.



- Наско, в момента си ангажиран в предаването "Гласът на България" на Би Ти Ви. Повечето таланти, открити от такива музикални формати, скоро залязват. Това не е ли обезсърчително?

- За мен болна тема е не само какво се случва с тези млади хора, след като напуснат телевизионното студио, но и какво са правили те, преди да влязат в него. Навремето, когато аз бях тийнейджър, ние имахме на разположение читалища, музикални школи, учители, които се занимаваха с децата, проявяващи явен певчески талант. Днес даровитите деца се самообучават, което е голяма беда, защото заучават нещата погрешно, а това после трудно се коригира. Разбира се, не непременно ходенето на уроци прави певеца, но то със сигурност помага гласът му да изпъкне по-добре. Няма лошо да си пееш вкъщи, но ако да си музикант не е поредният ти детински мерак, а смяташ да се занимаваш с това изкуство професионално, то трябва да си сериозно подготвен. Аз още от първите изпети ноти разпознавам кой от участниците в предаването е ходил на уроци и кой не.

- Липсата на продуцент, който да се заеме след това с кариерата на младежите, не обезсмисля ли усилията на телевизиите?

- Нека не слагаме чак такава голяма тежест върху ролята на продуцента, особено в България. В някои случаи той действително създава една звезда на 100%, но в други случаи намесата му е наложителна само наполовина. Аз не отричам факта, че когато форматът приключи, победителите не са засипвани от договори с продуцентски и музикални къщи, но днес има и други начини да се наложиш. Интернет не бива никак да се омаловажава; видеоканалите за споделяне са много силни, Фейсбук - също. Мисълта ми е, че младите хора имат такива възможности да се преборят, каквито ние навремето нямахме. Но тогава пък - в началото на 90-те, наистина имаше търсене на млади български артисти.

- 25 години по-късно как стои въпросът с това търсене?

- В момента в родния ефир присъствието на българска музика е под 5%. Представете си го само: от всички песни, които се пускат по радиата и се излъчват по телевизиите, по-малко от 5% са на български автори и изпълнители. В съседна Сърбия например в ефира звучи 70% сръбска музика, в Гърция - над 90% гръцка музика, в Румъния са над 60%. Може песните да са на английски, но авторите им са румънци, гърци, сърби. А у нас - под 5%. Ами ние сме направо за разстрел! Мисля, че министърът на културата трябва да намери начин това съотношение да стане минимум 30% за нашата музика.

- Смяташ ли, че това действително е работа на държавните институции, или е въпрос на политика на самите медии?

- Първо държавата трябва да се самосезира. Освен това всички медии до една да се обединят около разбирането, че работят в България и трябва да се грижат за българския народ. Независимо че повечето от тях са притежание на чуждестранни компании. Ще дам пример с Франция. Преди страната да се присъедини към Европейския съюз, французите имаха закон, в който се казваше, че в ефира трябва да се излъчва 40% френска музика. След като влязоха в европейската общност, самите радиостанции и телевизии взеха негласно решение този процент още повече да се увеличи в подкрепа на френските изпълнители, чиито позиции се оказаха застрашени от нахлуването на нов културен поток. Някой ще каже: хубаво, но нямаме достатъчно български артисти. Това е така, и не е така. Търсенето определя предлагането. Ако имаме такъв задължителен процент, самите медии ще започнат да търсят нови изпълнители. И младите музиканти не биха се отказвали толкова лесно, както го правят сега. В момента те се борят две-три години, виждат, че не ги допускат никъде, буквално никъде, и се разделят с мечтите си. Единици са онези, които успяват някак да минат през музикални къщи и продуценти, за да пробият и да бъдат чути.

- Как се чувстваш като ментор на млади таланти? Смяташ ли, че си в достатъчно зряла творческа възраст, за да преподаваш?

- Ако ме бяха поканили преди 3-4 години, по всяка вероятност щях да си задавам този въпрос многократно и не съм сигурен какъв щеше да бъде отговорът. Но когато от Би Ти Ви ме поканиха тази година, се почувствах напълно подготвен. Да, смятам, че вече съм на ниво, в което имам огромно желание да предам това, което знам, моите вкусове към музиката, която обичам, на други по-млади хора, за да могат те да се възползват от целия ми опит и по-бързо да израснат.

- От твоето поколение има много малко музикални преподаватели.

- Аз съм от т.нар. средно поколение - след естрадните корифеи и преди най-новата генерация. Факт е, че преподавателите сред нас са малко. Може би защото да бъдеш учител е изключително трудоемка и отнемаща време работа. Не става въпрос само да дойде ученикът и да се занимавате един час. Ти си този, който трябва да му предаде всички вкусове, да му обясни защо една музика е значима, защо друга не заслужава внимание, защо трябва да слуша класика или "Бийтълс". Тъй като ако няма поне малка представа от класическите изпълнители, ако не започне от А и Б, е за никъде. Много е ангажираща преподавателската дейност, понеже учителят променя вкуса на един човек не само по отношение на музиката, а култивира отношението му към цялото изкуство и дори към хората. Музиката е много определяща, тя е възпитаваща и затова съм крайно против навлизането в националните медии на който и да било чалга изпълнител по какъвто и да било начин. Толерирането на чалгата е на практика пропагандиране на една изключително ниска ценностна система.

- Още преди да е излязъл новият клип на Б.Т.Р., около него се носят легенди. Толкова ли е скандален?

- Клипът е към песента "Несбъдване" - дуета ни с Мариана Попова от последния албум. Няма нищо скандално във видеото, но наистина такъв клип не е правен досега в България. Самата му концепция е оригинална: клипът е с кинематографична драматургия, но същевременно не е филм. Предстои официалното му представяне, затова спирам с подробностите.

- Когато Б.Т.Р. се създаваше, се нароиха и куп политически партии, повечето от които не оцеляха във времето, за разлика от вас. Какво могат политиците да научат от една такава сплотена музикална формация, каквато е вашата група?

- На първо място стои това, че нас ни свързва музиката. Политиците би трябвало да ги свързва народът. Народът, а не държавата. Ние никога не сме правили компромис с музиката си. В нашите междуличностни отношения правим компромиси, което е нормално за един екип, за един колектив от съмишленици, за едно семейство, но с музиката никога не сме правили компромис - нито с мелодията, нито с текста, нито с аранжимента. Респективно политиците не трябва да правят нито един компромис в работата си за народа. Освен това, ние никога не сме се обръщали срещу своята публика така, както държавниците се обръщат срещу хората, които им гласуват доверие.