Създателите на Трибунала за престъпленията в бивша Югославия сигурно са имали добрите намерения да бъдат въздадени справедливи присъди над виновните за братоубийствените войни между сърби, хървати и бошняци/мюсюлмани (не изключваме косовските албанци) през 90-те години на миналото столетие. Затворът "Схевенинген" в Хага се превърна в истинска западнобалканска тюрма, чиито обитатели са май повечето сърби. Освобождаването от Хага на сръбски, хърватски, мюсюлмански или албански политици, военни или полеви командири винаги е пораждало вълнения в държавите в региона поради особената им национална чувствителност и националистически страсти.

Случаят с временното освобождаване на лидера на Сръбската радикална партия (СРП) Воислав Шешел не прави изключение. В реакциите в Западните Балкани обаче има "ново качество", тъй като Хърватия е вече членка на ЕС, Сърбия седи в преддверието на чакалнята му, а Босна и Херцеговина е все така далеч от заветния Брюксел. Ново е и това, че "случаят Шешел" се експонира в условията на усложнени отношения по линията Вашингтон - Брюксел - Москва, повлияни от геостратегическия сблъсък между САЩ и Русия.

На 12 ноември т.г. четническият войвода



пристигна в Белград направо от затвора "Схевенинген"



Трибуналът за престъпленията в бивша Югославия го обвиняваше в подстрекателство към военни престъпления и религиозна и национална нетърпимост. Но почти 12 години след като Шешел сам се предаде, трибуналът така и не формулира доказателства, за да произнесе присъда. Сега обвиняемият претендира за 12 милиона евро обезщетение от трибунала, отказва да носи затворническа гривна на ръката или крака, заявява, че няма да напуска територията на Сърбия и се връща в политиката. Защитникът на много обвиняеми в Хага адвокат Тома Фила смята, че Шешел няма да доживее до произнасянето на присъдата.

Освобождаването му, за да се лекува от нелечима болест, разбуни духовете не толкова в Сърбия, колкото в Хърватия. Съдът в Хага не му забрани да се занимава с политическа дейност. Но въпреки тежката болест Шешел постоянно пътува из страната, дава пресконференции и интервюта, говори на митинги.



Проповядва идеята за "Велика Сърбия",



обновяване на радикалната партия и укрепване на сръбската десница, сваляне на правителството на "евроуниатите" Томислав Николич и Александър Вучич, поемане по пътя към сближаване с Русия и другите страни, като Сърбия придобие статут, какъвто имат Беларус и Казахстан.

Трябва да посочим два факта, важни за реакциите в Сърбия. Първият е, че от попадането на Шешел в затвора в Хага през 2003 г. до сега той е все още лидер на сръбските радикали. Вторият е, че до октомври 2008 г. негови дългогодишни политически съратници бяха сегашният президент на Сърбия и негов кум Томислав Николич и премиерът Александър Вучич. Те скъсаха с радикалите и създадоха новата Сръбска прогресивна партия (СПП). Повод за разрива стана изявление на Николич, че радикалната партия трябва да подкрепи в Скупщината Споразумението с Европейския съюз за присъединяване и стабилизиране на Сърбия.

Шешел се появява на политическа сцена сега в сложен за Сърбия момент. Тя е под постоянен и силен натиск от ЕС и САЩ във връзка с украинската криза, близките отношения с Русия и отказа да се присъедини към санкциите срещу Москва. В Сърбия успоредно със засилването на евроскептицизма вече са факт опитите за формиране на десен Патриотичен блок около Демократичната партия на Сърбия (нейният основател и лидер Воислав Кощуница я напусна и се отказа от политическа дейност) и проруското православно Движение "Двери". Към блока на патриотите биха могли да се присъединят радикалите, каквато възможност допуска новият лидер на Демократичната партия на Сърбия (ДПС) Санда Рашкович Ивич. По този начин Шешел би могъл да получи нов шанс да стане реален политически фактор на следващите парламентарни избори. Политическият анализатор Павле Миливоевич смята, че страх от Шешел имат онези, които са станали покрай него нещо в политиката и за които той знае много. Като главен вижда въпроса дали с идването му националният блок ще набере сила за влизане в парламента чрез формулата за обща платформа на ДПС - "Двери" - СРП. Друг негов колега Бранко Радун смята, че идването на Шешел



ще раздвижи политическата сцена



и ще ускори определени процеси като например засилването на евроскептицизма. А известният политолог и редактор на влиятелното издание "Нова сръбска политическа мисъл" Джордже Вукадинович вижда в завръщането на войводата Шешел освен "уедряване на силите на десницата", така също и психологически проблем за довчерашните му сътрудници, които днес са начело на държавата.

В Загреб от първия ден на излизането на Шешел от затвора започна политическа и медийна кампания с активното участие на президента, на външния министър на Хърватия, на политически партии и неправителствени организации. Шешел стана главен герой в започналата предизборна надпревара. Особено остро бе посрещнато Шешеловото поздравление към сръбските четници по повод "освобождаването на Вуковар". В Хърватия са недоволни, че трибуналът в Хага не е забранил политическата дейност на Шешел и настояват сръбските власти да се разграничат от неговите изявления. Приета бе и декларация на хърватския Сабор против подстрекателската дейност на Шешел за преразглеждане решението за освобождаването му. В писмо до председателя на трибунала Теодор Мерон президентът Йосипович дори поиска въпросът за сръбския затворник от Хага да бъде внесен за обсъждане в Съвета за сигурност на ООН. В предложената от Хърватия резолюция в Европейския парламент временното освобождаване и изявленията на Шешел се оценяват като вредни за регионалния мир, а неговият език на омразата - като опасен за мира и стабилността в Югоизточна Европа.

По повод реакциите в Загреб Институтът за близкоизточни и балкански изследвания (ИФИМЕС) в Любляна, Словения, обръща внимание, че в Хърватия е в ход предизборна кампания за президентски избори, в която Шешел е използван като



"политическа муниция"



от политически посърналата Социалдемократическа партия на президента Йосипович. По-интересен за нас като непосредствени съседи на Западните Балкани е изводът на ИФИМЕС, че "пускането на Шешел от затвора е едно от поредицата действия на западните сили против сръбското ръководство след събитията в Украйна и интензивното приближаване на Сърбия към Русия и Путин". Самото влошаване и изостряне на отношенията между новата членка на Евросъюза Хърватия и кандидатката за ЕС Сърбия може да покачи допълнително напрежението в Западните Балкани. В Белград смятат, че с прекаляването в Хърватия с оценката за опасността от разните изявления на Шешел се влошават съседските отношения и се повишава националистическото напрежение в региона. Премиерът Вучич характеризира внесената от Хърватия и приета от Европарламента резолюция по "случая Шешел" като обидна, пораждаща тревога и разочароваща и целяща да унизи Сърбия и нейния авторитет в Европа и света. Вицепремиерът и външен министър на Сърбия Ивица Дачич заяви по този повод, че "истинският цирк около Шешел" е натресен на Белград от Трибунала в Хага без участието на Сърбия. Изтъкна, че сръбското правителство има недвусмислено становище против политиката на Шешел и изрази съжаление, че Загреб е отложил по-рано предвидени двустранни срещи. Докато в разискванията по резолюцията хърватските евродепутати са наблягали върху влиянието на Русия върху вътрешните събития в Сърбия, Дачич е изтъкнал, че от сръбска страна не е искано осъждане от ЕС на ставащото в Хърватия против надписите на кирилица и величаенето на нацисткото усташко движение.

Партии и политици в Хърватия са излезли с инициатива чрез Съвета на регионите в ЕС, подкрепена от Европейската народна партия,



да бъде приета нова резолюция,



осъждаща поведението и изявленията на Шешел след временното му освобождаване и настояваща Трибуналът в Хага да върне Шешел в затвора, а властите в Република Сръбия да реагират на неговия "език на омразата и териториалните претенции", като се разграничат от тях. Прочее сръбският президент Томислав Николич бе вече заявил, че Шешел е очаквал триумф и фойерверки от обожателите си, но не ги е получил. Няма досега и каквато и да било подкрепа за хагския затворник от официалните власти в Сърбия. Те дори приеха с известна доза недоволство решението на трибунала да пусне временно на свобода Шешел до произнасяне на присъдата.

Тези престрелки, станали в Брюксел, идват за сетен път да покажат, че ЕС, както и досега, трудно се ориентира в обременените с национализъм Западни Балкани. А направляващите ръката на Трибунала в Хага продължават да си играят с тежестите върху чувствителните везни на Темида според геополитически съображения, пагубни за добросъседството и мира на Балканите.



КАРЕ

Тежко болният Воислав Шешел е посрещнат на 12 ноември 2014 г. на летището в Белград от няколко десетки симпатизанти. В седалището на Сръбската радикална партия в Земун го очакват няколкостотин партийни активисти. Няколко дни по-късно на Площада на републиката Шешел говори пред около 15 хиляди души против "престъпния Трибунал в Хага" и против "сегашния предателски режим в Сърбия".

Две години преди това, на 16 ноември 2012 г., освободените от обвиненията за военни престъпления по време на Операция "Буря" и след нея, когато са прогонени над 200 хиляди сърби от Хърватия, генерали А. Готовина и М. Маркач са посрещнати на площада "Бан Йелачич" в Загреб от 100 хиляди граждани. На летището двамата генерали са посрещнати от председателя на Сабора (парламента) и от премиера на Хърватия. По-късно президентът на Хърватия Иво Йосипович дава тържествен прием за двамата генерали, които нарича "бойци във войната и жертви на мира".