|
| Бюджетът, представен като касов бон към всеки данъкоплатец. |
В разбивката на държавните разходи, направена от ИПИ под формата на касов бон, който правителството сервира на данъкоплатците, най-огромна е сумата за пенсии, социални помощи и обезщетения. Социалната политика, която възнамерява да провежда правителството догодина, ще струва по 1577 лева на всеки български гражданин. Разходите за здравеопазване също са впечатляващо число - по 542 лева на човек. За образование всеки от нас ще даде средно 425 лева догодина. Почти толкова - 410 лева на калпак, е сумата на разноските за отбрана и сигурност, които ще финансираме с данъците си.
Сметката на ИПИ показва също, че догодина разходите за лихви по държавните дългове ще са почти 5 пъти повече от бюджета, отреден за наука. За лихви по външни и вътрешни заеми ще отидат по 122 лева от приноса на всеки данъкоплатец към хазната, докато за наука, култура и спорт, взети заедно, ще бъдат похарчени по 103 лева. В същото време за издръжка на администрацията ще дадем по 224 лева.
Според авторите на анализа гласуваният на първо четене проект за 2015 г. е бюджет не на реформите, а на стагнацията. В него няма заложени промени в разходните политики, липсват и амбициозни мерки за повишаване на приходите, а планираният 3% дефицит е грубо нарушение на Закона за публичните финанси, който забранява бюджетната "дупка" да превишава 2% от брутния вътрешен продукт. В закона обаче не са предвидени санкции за погазването му.
Според икономистите от ИПИ бюджет 2015 би могъл да влезе в далеч по-добра форма - но с решителни мерки, някои от които са доста непопулярни. Сред тях е намаление с 10% на заложените в проекта на правителството разходи за заплати и издръжка на публичния сектор (без образованието). Не става дума за поголовно рязане на пари с 10%, а за съкращения, основаващи се на сериозен анализ на функциите на всяко ведомство. В последните месеци имаше много обществени поръчки за изготвяне на такива функционални анализи в различни сфери, нека сега ги използват и да направят здравословни съкращения, поясни Петър Ганев от ИПИ. В пакета от мерки, които икономистите предлагат, са още премахване на националните плащания и субсидии за земеделските производители, които получават щедро европейско финансиране, приватизация на закъсали държавни компании като БДЖ, подобряване на управлението на държавни сгради и терени чрез продажбата им и чрез осъвременяване на наемите за тях.
От ИПИ смятат, че общините трябва да получават една пета от подоходния данък на физическите лица, което ще увеличи възможностите им за инвестиции с общо 550 милиона лева на година. Предлагат монополът на НЗОК да бъде разбит, като два от осемте процента здравна вноска отиват в частен здравен фонд, който сами да си избираме. И настояват управляващите да престанат да си играят с издръжливостта на българския бизнес, като "спускат" минимални заплати, прагове и тавани за осигуряване. С тази груба административна намеса проблемите със заетостта и безработицата ще се задълбочат, предупреждават от ИПИ. От института смятат, че при спадаща заетост и растящ брой безработни с ниска квалификация е лудост да се вдига минималната работна заплата, а точно това се предвижда за догодина.
В данъчната сфера икономистите от години препоръчват: премахване на данък "дивидент" (5%), премахване на данък "лихва" (8%), намаление на данъка за едноличните търговци от 15% на 10%, ограничаване на данъчните преференции - като облекченията за земеделци, ваучерите за храна, намаления ДДС за туризма (8% при стандартна ставка 20%).
С мерките, предлагани от ИПИ, бюджетните разходи могат да бъдат намалени с близо 1.5 милиарда лева, а дефицитът да се свие с около милиард лева, така че да се сведе под 2% от БВП.
Съчувствам на малките пенЦии - баш те настояваха за своето ... 
.
