Казват, че празниците ухаели на прясно отсечена елхичка.

Краят на годината в нашия вход винаги смърди на кисело зеле.

Още през есента по стълбите угрижено търчат нагоре-надолу мъже с кофи и кастрончета, в мазето се свикват спешни консилиуми около някое протекло буре, водят се научни спорове как е по-добре да се претака - през кранчето на бидончето или като се смукне едно хубаво с маркуча, чия ракия е слаба и как е по-добре да се реже зелката - на ситно или на едро.

През декември по стъпалата и в асансьора започва да се лее зелев сок - торбичките напоследък много слаби ги правят, съвсем като ракията на онзи, от седми етаж, входът така се умирисва, че случайни граждани влизат и питат къде е плод-зеленчукът.

Живеем си така - с миризмата на киселото зеле.

Чудно ми е кой е измислил израза "Смърт с кисело зеле". Сигурно някое мутирало говорещо прасе. За прасето киселото зеле е като чимширът за хората - гушва го и се понася към свинския рай.

Кратък, но хубав е свинският живот - грижат се за теб, радват ти се, когато се оваляш в локвата, а наесен стопанинът така се привързва към теб, че зарязва законната си съпруга и започва открито да проявява странни топли чувства - току се бутне в кочинката, поопипа те тук-там, погали те по корема и рече - браво, браво, добро прасе... Някои прасета се притесняват и се крият срамежливо по кьошетата, но да не си кривим душите - на всеки му е приятно да го погалят, оценят и похвалят за нещо...

Е, и ние, хората, като представители на рода млекопитаещи също обичаме.

Влязоха напролет стопаните ни в кочинката, поопипаха ни оттук-оттам и рекоха - браво, браво, имате из банките на депозити напластени вече цели четиридесет и пет милиарда - много сме доволни от вас, откъде ги вземате, бе... Ама нали и вие сте доволни от нас?

Ние прижумяхме щастливи, че оценяват нашата спестовност и предвидливост - един хомо сапиенс винаги заделя бели пари за черни дни. И закимахме радостно с глави - в смисъл, че сме доволни. Стопаните пък набързо, но компетентно взеха мерки, та намалиха тия четиридесет и пет милиарда с четири-пет.

По това се отличаваме ние, хората, от прасетата - като понатрупаме малко подкожна тлъстинка, все някой гледа да ни я свали.

Мина се време, зелето прекипя и гледаме - отново някакви се мотаят около нас, попипват ни и ни хвалят - браво, браво, натрупали сте цели осем милиарда за пенсия тук-там, златни сте ни, мили граждани на републиката, коректни данъкоплатци, добросъвестни осигурени, евала ви прайм...

Малко сме подозрителни вече заради пресните спомени и питаме - абе, вие какво се усуквате наоколо и ни пипате пезевенски по задните джобове, а ония отвръщат - вие пък сте едни мнителни, просто правим проучване на общественото мнение и благосъстояние, да сме наясно какво още ви трябва, за да ви го дадем...

И ние като добросъвестни поданици подаваме и другата буза - да проучат и нея...

Астрономите предупредиха да гледаме нощем към небето - задавал се звезден дъжд. Сухари нещастни - ние си знаем, че това не са падащи небесни камъни, а душите на прасетата, понесли се към свинския рай, далеч от кочините, тавите, лимончетата и киселото зеле.

Пък ние си оставаме тук. И не само оставаме - живеем си.

Един прекрасен живот - с кисело зеле.