|
| *** |
- България не покрива минимума за качество на живот в ЕС, комши!
- Пак си чел вестници! - ядосах се.
- Не мога да ги откажа и това си е... - сви се като напсуван охлюв той.
Дожаля ми:
- В "Люлин 23" имало едни хора, гарантират отказването.
- С игли ли бодат, или билки предлагат?
- С игли бодат, с билки тъпчат, клечки под ноктите забиват, ток пускат и бият, където сварят, но след това и не помисляш да четеш!
- Ще трябва да отида... - каза комшията.
После обаче погледът му попадна върху вестника и очите му блеснаха като фундаменталистки кинжали:
- България продължава сериозно да изостава в развитието си в сравнение с другите държави в ЕС!
Отпих спокойно, попитах овладяно:
- И какво?
- Ами след нас е само Румъния, като и това не е съвсем сигурно!
Кимнах да долее и след като еликсирът с цвят на бонбони "Карамел му" и вкус на краден бензин изпълни чашите, казах:
- Има два начина за тълкуване на резултатите от изследването - оптимистичен и песимистичен. За мен оптимизмът е диагноза, комши, постави я личният ми лекар и няма мърдане.
Той ме слушаше като бебе дрънкалка, което ми подсказа, че съм на прав път. Продължих:
- Защо трябва да се сравняваме с Германия или Полша, та да се комплексираме? Изследването е сбъркано!
- А с кого да се сравняваме?!
- Това е въпросът! Като завършил с отличие тридневните курсове за преквалифициране на безработни инженери в безработни брокери на недвижими имоти мога уверено да препоръчам сравнение с други планети.
Комшията изквича като коледно прасе:
- Планети?! Защо?!
- За да елиминираме човешкия фактор, който гарантира необективност на резултатите.
Двете му мозъчни клетки заскърцаха в опит да смелят чутото. Търпеливо отпих, замезих и комфортно дочаках момента, в който той махна с ръка:
- Та какво?
Обърнах се към жена му, която отчуждено кавардисваше нещо на печката:
- Комшийке, може ли да ми услужиш с учебника по "Астрономия и пеене" на комши младши?
Жената ловко хвърли тънката книжица така, че да реже глави, комшията се сви като атакуван гълъб, аз обаче ловко се протегнах и прекъснах полета. Разлистих учебника:
- Най-популярната планета, комши, е Марс. Какви са условията за живот там - атмосферата е 133 пъти по-рядка от земната и се състои предимно от въглероден диоксид, средната температура е минус 63 градуса, навсякъде скали и прахоляци. А сега ми кажи ти на мен лошо ли е тук в сравнение с Марс?
Моят човек нищо не каза, само вглъбено отпи.
- Но защо да гледаме така далеч? - продължих - Да видим какво е положението на най-близкото до нас небесно тяло, Луната! Никаква атмосфера, 120 градуса през деня, минус 160 градуса през нощта, прахоляци и кратери навсякъде.
- Мани, мани! - бе насрещният коментар.
Продължих още по-уверено:
- Да видим сега кой е на дъното на класацията - забодох любопитен нос в учебника - Плутон! Кучи студ! Буци лед! Замръзнал безжизнен свят в покрайнините на Слънчевата система!
Комшията изтри нещо като сълза:
- Тия никога няма да ги приемат в Европейския съюз!
- Така е, най-много НАТО да им обърне внимание. А ние какво - ракията ни ракия, кървавицата ни кървавица, няма да минат и няколко века и ще ни приемат в Шенгенското пространство! Ама на, все да ревем, все да се оплакваме!
Комшията бързо доля, за да замаже гафа си.