Напъна се Скалата и роди шегичка. То аслъ - какво друго да кажеш на толкова женички, събрани на едно място?
"Така като ви гледам, дайте да се напънем да сложим една жена за президент". Тъй рече премиерът - и после анализаторите подивяха, та вдивиха и него с анализите си. Грешката на всички тия умни хора е, че се подвеждат от позицията на шегаджията - тия хора, които си въобразяват, че когато човек е премиер и от тази позиция каже нещо, то задължително има конкретен смисъл, подтекст или (боже, опази!) подводно течение, което води към точно определен извод.
А той човекът се шегува - цялата му реч беше бродирана от "блестящи късчета остроумие", както казват в литературата.
Пред женския форум Борисов каза още нещо - формално в мемоарния жанр, но твърде съмнително като фактология. За да се изясни контекстът, прилагаме този откъс от речта на ББ пред Жени-ГЕРБ - в помощ на анализаторите, които чепкат истините, де ги глаголи устата на ББ.
"Помните, когато затворихме депото (за боклук) в Суходол - пак под същите протести. И Мария Бояджийска дойде в моя кабинет и ми каза: г-н Борисов, вие не сте мъж! Брей, гледам - мъж съм, ама... Викам: що бе, Мария? Ами - вика - това депо може да работи още 6-7 години, поне! И ще спестиме стотици милиони на Столична община. Вие се поддадохте на натиска и го затворихме. Аз ли не съм мъж?! - отворихме депото. И кво стана? Спестихме стотици милиони на Столична община. Оказа се, че депото си има капацитет. Сега се рекултивира. Направихме един завод..."
На всичко вярваме. С малки резерви.