|
| *** |
Току-виж, взел, че им повярвал.
Или, още по-зле - да почне да размишлява над прочетеното.
Онзи ден прочетох, че и тази година сме щели да работим за държавата чак до втори май. Нищо ново - четири месеца - за нея, осем - за себе си. Като на Онова място - два - за три.
Дотук - добре, ще поработим, що да не поработим, хората, които имат работа днес могат само да си хвърлят шапките и да са щастливи.
Но посред нощ някоя зловредна личност, страдаща от безсъние, може да си зададе тъпия въпрос - абе, ние добре работим за държавата, а кога тя ще поработи за нас?
Щото нещо у нея напоследък хич не се забелязва трудов ентусиазъм!
Беше ни обещала поне да поуволни банкерите, които проспаха нашите четири милиарда, изчезнали със звучно "пльок" в канализацията на площад "Гарибалди". Вместо това - взе от наше име други осем (не банкера, а милиарда) назаем и се обърна на другата кълка.
В конституцията си бе написала, че сме били имали право да се лекуваме, та да й живеем и работим все за нея поне до началото на май, вместо това здравната й каса ни пуска да се пързаляме по клиничните пътека само дотам, докъдето ги е опънала. В интерес на истината, обикновено пътеките свършват бързичко и ни отвеждат по най-краткия начин до възпетите в псалмите злачни пасища и тихи води...
След което държавата преброява оцелелите в региона и закрива болницата, защото не са й достатъчно.
Като види, че не само оцелелите сме малко - преброява ни и децата и им закрива училището, защото нямало смисъл от него. Керемидите му можели да се коснат на добра цена, пък ние ще си намерим начин да ги научим на азбуката. Децата, не керемидите. Да не говорим, че и тухлите, печени от прадедите за храм на науката, също вървят на добра цена.
И държавната железница го удари на уволнявка и почна да си спира влаковете. Днес - петдесетина, утре - сто... Днес - до Враца, утре - и до Варна! И правилно - какви сме им ние на тях, та да ни возят! Народът, с пословичната си мъдрост, е намерил решението на проблема още далеч преди англичаните да измислят локомотива - рекъл е: "Който бърза - рано да е станал!"
Ставаме, значи, малко по-раничко, нарамваме торбичката и през дефилето, през дефилето - към Враца... Така поне освен да се възхищаваме на природните красоти, ще имаме и време да помахаме на дядо Йоцо, който според друг един дядо, дядо Вазов, бил махал с капата си на влака, за да поздравял новата България.
Както са тръгнали работите - сега само ще маха. Неизвестно на кого.
Народното депутатство - началството на държавата пък хептен го олаби - даже по телевизиите не се мярка от двайсетина дни. Само един се яви и рече, че на нас може и да ни стигат пет почивни дни накуп по Нова година, но на тях им трябвали повече - да си обиколят избирателните райони, та да си се срещнат с избирателите, поговорят с тях, вникнат в техните болки и тежнения, та като се приберат на работа, да могат да вземат мерки, решат проблемите и поведат родината към светли бъднини.
За всеобща изненада, повечето избирателните райони се оказаха или в Дубай, или някъде по Малдивите.
Логично е да предположим - и избирателите.
Е, това поне обяснява някои неща.
Не всички, но поне по-важните...
