Международният съд на ООН в Хага отхвърли исковете на Сърбия и на Хърватия за геноцид по време на юговойните през миналия век. |
През 1999 г. хърватското правителство заведе дело срещу Сърбия, като я обвини, че армията на бившия сръбски диктатор Слободан Милошевич е извършила геноцид в хърватски градове по време на конфликта в периода между 1991-1995 г., след като Хърватия се отдели от Югославия. Тогава загинаха около 13 500 хървати, а най-пострадал при сръбските военни акции бе граничния град Вуковар. Сърбия е съдена като наследник на бивша Югославия. Загреб искаше Белград да плати разноските за нанесени щети "на лица и имоти, както и на хърватската икономика и природа". През 2010 г. властите в Белград заведоха контраиск срещу Загреб, обвинявайки го също в геноцид заради смъртта на 6500 сърби и експулсирането на 200 000 души от домовете им в областта Крайна в края на войната.
Според магистратите в Хага нито една от страните не е доказала, че престъпленията, извършени по време на конфликта, са съдържали намерение за геноцид. "Въпреки че и двете държави са извършили много престъпления между 1991 и 1995 г., намерението за извършване на геноцид - чрез унищожаване на цялото или на части от населението - не е било доказано", заяви председателят на съда Петер Томка, цитиран от агенциите.
ИСТОРИЯ
През 1993 г. Босна внесе иск срещу Сърбия в Международния съд в Хага по обвинения в геноцид срещу мюсюлманското население. След като делото се точи 14 години, магистратите постановиха, че Сърбия не е виновна, въпреки че мюсюлманите в анклава Сребреница са били подложени на геноцид от страна на босненските сърби и властите в Белград не са предприели достатъчно мерки, за да го предотвратят. В момента в Хага на подсъдимата скамейка за тези събития са босненските сръбски лидери Радован Карджич и Ратко Младич, които са обвинени във военни престъпления.