Окончателната оправдателна присъда по делото за подкуп срещу бившия военен министър Николай Цонев, съдията Петър Сантиров и главния екссекретар на финансовото министерство Тенчо Попов стана причина шефът на столичното следствие Петьо Петров да подаде оставка от ръководния пост. Градският прокурор Христо Динев му я прие. Петров обаче остава следовател, съобщиха от пресцентъра на прокуратурата.

Това се случи часове след като Татяна Кънчева, Юрий Кръстев и Биляна Чочева от Върховния касационен съд (ВКС) посочиха в мотивите си, че: "Внимателният прочит на мотивите на въззивната инстанция разкрива картината на емблематичен пример за полицейска провокация, инсценирана и проведена с участието на свидетеля Петьо Петров под ръководството на лица от службите за сигурност, полицията и държавното обвинение". Върховната касационна прокуратура е започнала по молба на Петров пълна проверка по случая, включително действията на длъжностни лица от МВР, ДАНС и обвинението.

Цонев, Сантиров и Попов бяха обвинени по времето на ГЕРБ, че са предлагали подкуп от 20 000 евро на Петров, за да прекрати разследване от 2009 г. срещу Цонев. Казусът стана особено популярен, след като на 1 април 2010 г. военният ексминистър бе арестуван от зам. градския прокурор Роман Василев (подал оставка през юни 2014 г.) с думите: "Тъй като сте абсолютен престъпник, долу на земята!". Те бяха оправдани на всички инстанции.

ВКС припомня практиката на Европейския съд по правата на човека, свързана с полицейската провокация - тя е налице, "когато операцията е предприета и проведена с цел уличаване на конкретно лице в извършването на престъпление, което то не би извършило, без намесата на участвалите в нея държавни служители, обичайно от състава на полицейските служби за сигурност, или лица, действащи под техни инструкции и контрол". В такива случаи има нарушение от самото начало на разследването, което не може да бъде оправдано с обществения интерес в борбата срещу престъпността, смята съдът.

Според ВКС без активната намеса на Петров, Сантиров и Попов не биха се ангажирали с подкупа, в който е било въвлечено и името на Цонев. "Това, че Сантиров се е поддал и се е съгласил да посредничи, а Попов е обсъждал детайли от предложената му от Петров корупционната сделка, не променя по никакъв начин безспорно установеното положение за осъществената от свидетеля Петров провокация, без която случаят не би имал това развитие", се казва в решението.

Записаните със СРС разговори по недвусмислен начин очертават, че до срещите между Сантиров, Попов и Петров нито един от подсъдимите не е знаел, нито е проявявал интерес към разследването срещу Цонев, за да се смята, че е имал намерение или нагласа да въздейства за благоприятното му разрешаване. Идеята за подкуп не е възникнала самостоятелно у подсъдимите, а "очевидно е била имплантирана от Петров чрез неговото последователно и целенасочено упорито поведение в изпълнение на предварително разработен план и стратегия за протичане на срещите с участие на служители от МВР и ДАНС", пише в решението. Петров е насочил темата на разговора и той е определил параметрите на подкупа.

Магистратите обръщат внимание и на "странното поведение" на Петров, който не предава на разследващите плика с подкупа веднага след като го получава от Попов. Те наричат и "необяснимо" поведението на разследващите, които не са изискали плика. Затова и съдът не изключва възможността от манипулация на плика и съдържанието му и не приема, че Попов му е предал плик с 20 хил. евро.



ОБРАТИ

През април 2013 г. Цацаров съобщи, че през 2010 г., докато беше шеф на Окръжния съд в Пловдив, е бил подведен от Роман Василев да подпише искане за СРС срещу Попов. Първоначално Цацаров беше категоричен, че Василев е нарушил Закона за СРС, като сам е разрешавал подслушване и проследяване, без да има право. След това обаче обяви, че светкавична проверка показала, че няма никакви нарушения.