Обещанията да се ограничи масовото придобиване на българско гражданство заради порочните практики в Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), установени миналата година, няма да бъдат спазени. Под претекст, че търсят решение на демографската криза, управляващите се готвят да отворят поредната вратичка за улеснено получаване на гражданство от чужденци. Става въпрос за поправки в Закона за българите, живеещи извън България, под които са се подписали депутати от ГЕРБ, Патриотичния фронт, Реформаторския блок, АБВ и БДЦ. Новите разпоредби ще разширят значително възможностите за признаване на българския произход.

Според поправките за признаване на българско потекло вече ще е достатъчно съответното лице да докаже, че има "поне един близък роднина от български произход". Под близък се разбира баща, майка, баба и пр., но и син, внук или роднина по съребрена линия до шеста степен включително (братя, братовчеди, лели, племенници и т.н.). До този момент законът допускаше единствено роднинство по възходяща линия. Освен това за наши сънародници ще бъдат считани и хората, които владеят говоримо български език или някой от диалектите му. Идеята на вносителите е да обхванат принадлежащите към българските национални малцинства в съседните балкански държави. Потекло ще може да се доказва и с писмена декларация по Административно-процесуалния кодекс, в която ще се вписват обстоятелства, доказващи български произход. В проектозакона обаче липсват наказания за попълване на неверни данни. Това означава, че при уличаване в лъжа ще се отнема само удостоверението за произход.

Удостоверението улеснява придобиването на български паспорт. Законът за българското гражданство позволява на чужденец да стане натурализиран гражданин по бърза процедура, ако има доказан български произход. На такъв кандидат не му се налага да доказва, че пребивава поне 5 г. у нас, че има доход или занятие, от които да се издържа, че владее български език или че се е освободил от досегашното си гражданство. Удостоверението за произход се издава от ДАБЧ и се представя заедно с молбата до Съвета по гражданство.

Проверка на Върховната административна прокуратура в края на м.г. обаче разкри, че агенцията системно и масово е злоупотребявала при издаването на удостоверенията - от случайно подбрани 810 преписки от периода 2011-2013 г. в 717 от тях твърденията на молителите за българския им корен се оказаха неподкрепени от доказателства. Така стотици косовари и албанци са станали български граждани, без никой да им поиска реални доказателства за произход. След скандалните разкрития председателят на ДАБЧ Йордан Янев бе уволнен. Служебното правителство на Георги Близнашки нареди на агенцията да изготви нормативни промени с ясни критерии за доказване на произход. Но и до момента такива няма.

Вносителите на сегашния законопроект обаче наблягат на позитивните му аспекти. Депутатът от Патриотичния фронт Юлиан Ангелов, който е сред инициаторите на промените, заяви пред "Сега", че очаква преди всичко бум на търсенето на удостоверения за произход, а не на паспорти, тъй като на етническите българи в чужбина това също давало достатъчно възможности - например да учат евтино в България. Шефът на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) коментира, че промените нямат пряко отношение към получаването на българско гражданство, но са предпоставка за разширяване на възможностите за това. Косвено поправките ще улеснят издаването на български паспорти и на бесарабските българи от Украйна, които търсят спасение от обявената в страната мобилизация. Кирилов подчерта, че основната процедура за получаване на българско гражданство си остава същата, както досега. "Целта на промените е по-скоро да се запази българското самосъзнание на общностите ни зад граница, а не толкова улесненото получаване на български паспорти", уточни той.



----------МОТИВИ----

Като основание за законовите промени управляващите сочат необходимостта да се вземат мерки срещу стопяването на нацията. "Не следва да се подминава никоя възможност за увеличаване на нацията ни при наличие на изявен интерес за принадлежност към нея от лица с български произход или българско самосъзнание", мотивират се вносителите. И се позовават на сходни законодателни мерки, предприети от други източноевропейски държави като Унгария, Полша и Румъния.