Агенция "Фокус": Г-н Ноев, бившият президент Първанов оповести намерението да се търси в Народното събрание съгласие по декларация, с която да се отхвърли възможността, цитирам "българската територия да бъде използвана като предмостие, като територия за военни удари". Мислите ли, че такава декларация адресира правилно кризата в Украйна, дали е необходима и възможна в сегашния състав на парламента?

Бойко Ноев, бивш военен министър, стратег: Първо, според мен самото допускане от висш български държавник, че България може да бъде "използвана" за едно или друго, е, меко казано, притеснително. Според мен президентът Първанов не спечели от тези думи... Второ, дори някой да иска, България не може да бъде "използвана" за каквото и да е било предмостие в украинското направление, камо ли за военни удари... Ако някой наистина внесе декларация с такъв текст, то той просто ще създаде впечатлението, че играе заедно с про-кремълската партия и с други кръгове в играта за клатене на геополитическата ориентация на България, заедно с онези, които размахват плашилото с "повиквателните", с "мобилизацията" и които отново подеха атаката срещу членството на България в НАТО и ЕС. Същите, които искат България да стане част от Евразия на Путин. Аз мисля, че Първанов е от българските политици, които извървяха важен път на еволюция от антинатовските протести през 1999 г. до държавен глава при приемането на България в НАТО и не би трябвало да се хваща отново на популисткото хоро.

АФ: И никаква декларация на парламента не е нужна?

БН: Не е нужна. Ако все пак днешните управляващи искат по някаква причина да препотвърдят европейската позиция на България по украинската криза, то просто могат да заявят, че България е против търсенето на каквото и да било военно решение, независимо от коя страна идва. В същото време, една такава позиция би трябвало да подчертае и необходимостта от укрепване на солидарността в НАТО и ЕС, от което България е жизнено заинтересована. И особено важно, България трябва да заяви, че всякакви усилия за засилване на отбранителния ни потенциал са от първостепенна важност в момента.

АФ: Включително и с повече военни учения и разполагане на техника?

БН: Категорично да, но това вече са технически въпроси, не е на нивото на политическата позиция. Вижте, до неотдавна бяхме сред страните, които се оплакваха, че съюзниците ни от НАТО не желаят да поемат практически агажименти за сигурността ни, че чл. 5 от договора е само на хартия. Днес всички са съгласни, че и от североизток и от югоизток вървят вълни на насилие и война. И вместо като Румъния и други страни активно да търсим съюзниците си за стратегически решения, ние мрънкаме на неразбираем език, нещо пак се снишаваме, пак не знаем какво искаме. (...)

АФ: Според вас необходимо ли е допълнително въоръжаване на Украйна?

БН: Това е част от отговора за военното решение и той е - "не". От самото начало на конфликта съм твърдял, че преследването на политически цели в Украйна с военни средства е най-лошото възможно развитие, включително за държави като България. Уви, този конфликт е далеч извън възможностите на България да влияе, той не е по силите и на Германия и на САЩ, апропо. Задълбочаването на военната конфронтация може да доведе единствено до нови стотици и хиляди жертви, до десетилетия дестабилизация и размирици. Безумец е този, който си мисли, че може да удържи военна победа над Путин на украинска земя. (...)

...И България трябва много трезво да гледа на тези неща, не просто през призмата на русофили-русофоби. Както и не трябва да гледа през актуалната газова призма като на игра на "хъбчета" и "дай си ми тръбата". Битката на Европа и Америка с имперския реваншизъм не е с оръжия и на избраното от Путин бойно поле, в каквото той превърна Украйна. Битката на демократичния свят срещу имперския реваншизъм е на широкия фронт на идеите, благосъстоянието и свободата на избора.