Според мен това, дюнерджийниците, трябва да ги забранят, въпреки че според някои ни предпазвали от радикалния ислям.

Много мирише покрай тях! На вкусно, на печено, на лукче, на краставички, на някакви странни арабски подправчици... Накратко казано - на ядене! И сума ти народ ръфа дюнери и фалафели около тях точно по времето, когато в шепата ми се побутват някакви стотинки и кьорава банкнота не мога да открия в тайното им скривалище в хастара на палтото - под дупката в джоба.

Това, българинът, е странно животно - най-блестящите бизнес идеи му идват наум винаги в такива моменти. Или поне с мен е така. Откъснах от стената листчето с адреса, пресякох улицата и нахлух в кантората.

- Добър ден - рекох, - видях на дувара обява, че гледате дела в Страсбург...

Адвокатът отвори дебелата папка и се оживи.

- Радвам се, че избрахте точно нас, за да потърсите правосъдие!

- Не ми трябва правосъдие - декларирах, - искам да я осъдя държавата.

- Защо искате да осъдите държавата?

- Ами като чета вестниците, в Страсбург печалбите са по-големи и се падат по-често, отколкото в тотото - казах.

Адвокатът засия.

- Най-после един клиент, който е наясно със себе си и законните си претенции. И така, може би искате да я осъдите, защото е нарушила гражданските ви права?

- Кое? - попитах.

- Гражданските права - рече адвокатът. - Право на глас, на свобода на мненията, на здравеопазване, за образование... виждам, че сте вече попрехвърлил, но може и там нещо да изскочи...

- Кви права, бе - рекох, - като си упражних правото на глас, се оказа, че три гласа от нашата секция не излизат на началството и за назидание съкрати трима по подозрение - да се научели другите. Аз честно си бях гласувал за него, ама тая тайна на вота ми изяде главата... Пък като си казах мнението, ми рекоха да не псувам на майка, защото скъпо ще ми излезе в съда...

- Значи търсим нещо друго... Отказ от правосъдие? Как ви се струва?

- Аз сам се отказах - признах си. - Казаха ми, че няма смисъл да се съдя заради едната минимална заплата...

- Вие да не би да не вярвате в нашето правосъдие? - учуди се адвокатът.

- Ама, моля ви се, какво говорите - възмутих се. - Ако е на въпрос, аз вярвам и в живота след смъртта, и в извънземните около нас, и в нашето правосъдие... Аз съм съвестен гражданин!

Адвокатът започна да си бърше очилата.

- Да опитаме с полицейско насилие? Да сте понесли щети от недобросъвестни полицаи?

- Да - зарадвах се, че най-после мога да помогна на човека. - Заради полицията не мога да си изчистя апартамента: трети път ме обират тая година, полицаите идват, омазват всичко с нещо черно, пишат протокол и си отиват, а това тяхно черно чудо няма изтъркване!

- Вашият случай е почти безнадежден - въздъхна адвокатът. - Случайно да сте лишен от достъп до медицинска помощ?

- Имам достъп - признах си. - Ама те нямат достъп до мен. А са тръгнали с линейката, а някой ги е пребил по пътя. Рискова професия, разбирате...

- Разбирам - рече адвокатът и затвори папката. - Сега айде, ако обичате, че отвън чакат двама рецидивисти с нарушени граждански и човешки права, изяснете си какво толкова не ви е наред в отношенията с държавата и тогава заповядайте пак!

Излязох навън и веднага разбрах какво не ми е наред в отношенията с държавата. Дюнерът ми замириса! Пък в джоба...

Ама това май го казах вече. Нищо, може да съм го казал, но пак ще повторя - според мен тия дюнерджийници държавата трябва да ги закрие до една, иначе ще я съдя до дупка в Страсбург!