Планът на правителството за изтегляне на нов външен дълг от 8 млрд. eвро за 3 години срещна сериозна съпротива и само процедурни хватки го спасиха от провал в две парламентарни комисии вчера. Във водещата комисия - бюджетната - предложението мина на косъм. А преди това дойде новината, че комисията по външна политика е отхвърлила проекта, съгласно който правителството натоварва 4 банки - Citigroup Global Markets, HSBC, Societe Generale и Unicredit Bank, с подготовката и пласирането на въпросния дълг.

В късния следобед обаче от парламента се поправиха и съобщиха, че проектът всъщност е минал и на комисията по външна политика. Объркването дошло от неправилно отчитане на вот "въздържал се" на Красимир Богданов от Патриотичния фронт, който всъщност изобщо не е бил на заседанието. След "корекцията" се оказало, че предложението е прието с 9 гласа "за", 3 "против" и 5 "въздържал се".

По подобен начин проектът бе прокаран и през бюджетната комисия. Председателката Менда Стоянова първо обяви, че ще зачете гласа на отсъстващия Георги Търновалийски от левицата, след като съпартиецът му Румен Гечев изрично я попита ще приеме ли това. Но при вота се стигна до патов резултат - деветима от ГЕРБ, Реформаторския блок и Българския демократичен център бяха "за", четирима от БСП бяха "против", петима от ДПС и Патриотичния фронт се въздържаха. След като установи, че проектът не може да мине, Менда Стоянова се отметна от думите си и "отписа" гласа на червения Търновалийски, защото не бил подал уведомление за отсъствие по уважителни причини.

По време на обсъждането в бюджетната комисия финансовият министър Владислав Горанов отговори уклончиво на въпроса как и защо за агенти по дълга са избрани именно тези 4 банки. "Преценката дали са 4 и защо са точно тези 4 е направена на базата на това кои банки се съгласиха в края на миналата година да помогнат на правителството с мостови заем да разплати гарантираните депозити в КТБ", обясни Горанов. По думите му част от договорките с тях тогава включвали и участието им в програмата за емисии за следващите няколко години. Министърът посочи, че и други банки, които искат да бъдат агенти, могат да се присъединяват към програмата. А Менда Стоянова поясни, че това ще стане възможно веднага след първата емисия, с която ще се рефинансира мостовият заем от декември за влоговете в КТБ.

Румен Гечев пък заяви, че "противоречи на Конституцията да се гласуват дългове за бъдещи години". Според него не е редно сега да се одобряват дългови емисии за 2016 и 2017 г., защото за тези години няма приети от парламента годишни бюджети. Той заяви, че БСП ще сезира Конституционния съд, ако се приеме решение за целия период вместо само за 2015 г.

Йордан Цонев от ДПС пък обясни, че партията не може да вземе решение, защото липсва достатъчно информация за това как ще се разходват средствата. "Картината не е добра. Има възможност страната ни да влезе в дългова спирала", коментира още Цонев. Той обясни, че за 8 години - от 2009 до 2017 г., външният ни дълг ще се увеличи със 17.4 милиарда лева до 27.4 млрд. лв. "Трябват общи усилия по управление на дълга и оптимизиране на публичните разходи", заяви още Цонев. Цонев използва случая да поиска и извинение за "нощта на белия автобус" от Реформаторския блок, от Института за пазарна икономика и от "всички, които тогава ходели от телевизия в телевизия и говорели пълни глупости по повод заема от 1 млрд. лева на кабинета "Орешарски".

Горанов обаче беше категоричен, че поемането на нов дълг е неизбежно. "Държавата трупа дефицит, а това води до увеличаване на дълга. Това може да спре, ако започнем да експлоатираме газовите находища в Черно море", прояви чувство за хумор финансовият министър. "Тази програма дава предсказуемост и възможност дори при политическа нестабилност правителството да има механизъм да плаща задълженията си, гласувани с годишния закон за държавния бюджет", уточни Горанов.



ЦЕНА

По отношение на коментираната лихва по заемите до 10% финансовият министър обясни, че такъв процент се залага като бенчмарк във всички емисии след 2010 г. По неговите думи лихвеният процент, на който страната ще получи заемите, ще е много по-нисък. "Лихвите ще са по-добри от всички, което досега сме вземали, и това ще се случи не защото аз съм финансов министър, а защото пазарите са свръхликвидни в момента", каза Владислав Горанов. Той обясни, че нито един финансов министър не си е позволявал да посочва лихва, близка до пазарната. Ако аз кажа, че очаквам близка доходност до пазарната, много е вероятно пазарът да ми предложи точно тази цена",обясни той. Той обясни, че практиката е, че пазарите - особено при висока ликвидност - са силно чувствителни към подобни коментари.