Във висшите училища да се влиза с отделен изпит под формата на тест, който измерва мисленето, а не знанията на учениците. Такава идея лансира министърът на образованието Тодор Танев. "Матурите трябва да престанат да бъдат почти единственото средство за влизане във вуз, защото има разлика как се провеждат на едно или друго място. Те не са добър филтриращ механизъм. Матурата мери нещо средно, а аз винаги съм бил против средното", обясни министърът. Според него трябва да се помисли за тест по умения и мислене, който да е еднакъв за всички кандидати и да служи за вход в университетите.

Идеята за единен изпит не е нова, тя периодично се лансира от няколко министри на образованието в последните 5-6 години. Министърът на образованието в кабинета "Орешарски" Анелия Клисарова също предлагаше единен изпит, но за всяка специалност. Новото сега е, че Танев говори за общообразователен изпит под формата на тест по подобие на международните тестове SAT и GMAT. При предлагането на подобна идея обаче обикновено се пропускат важни подробности - кои институции ще организират тези изпити, откъде ще се финансира организацията, кой ще плаща на оценителите и по какви критерии ще се пишат оценките. Тези детайли не бяха обяснени и от министър Танев. В момента висшите училища масово приемат с оценките от матурите, но допускат възможността и за полагане на изпит, оценката от който има по-голяма тежест при балообразуването. За специалности като медицина, право и архитектура, които са т.нар. регулирани професии, студентите се приемат само с изпити. Приемът във висшите училища е част от академичната автономия и не е регламентиран в законодателството.

Министър Танев лансира вчера и друга своя идея - че трябва да се намали тежестта на матурите като обем знания, за да не се стресират децата. И при сегашните матури обаче има становища на учители и университетски преподаватели, че летвата за успешното взимане на изпитите е прекалено ниска. Преди седмица при обсъждането на първо четене на законопроекта за училищно образование лидерът на ДПС и член на просветната комисия Лютви Местан дори поиска съставянето на самостоятелен текст да бъде задължително условие за успешното взимане на матурата по български език и литература. В момента писането на текст не е задължително и около 37% от дванадесетокласниците предават бял лист. Тезата на министъра обаче е обратната. "Тези, които не искат да продължат висшето си образование, може би няма нужда да имат такива познания, а тези, които влизат във вуз, може би трябва да демонстрират нещо друго - мислене, а не толкова знания по конкретен предмет", коментира Танев. Той отклони въпроса дали трябва да има трета задължителна матура. Догодина е възможно новият закон да влезе в сила и може би той ще промени нещо в схемата на тези матури, заяви просветният министър.

Зам.-министър Ваня Кастрева, която отговаря за средното образование, съобщи, че тази година във всяка зала, в която се провежда матура, задължително ще има камери и провеждането на изпита ще се записва. Записите ще се пазят като част от документацията на кампанията. По този начин ще се гарантира, че ако в министерството получим сигнал за нарушение, записите ще могат да бъдат извадени и да се проследи какво се е случило.

Сред приоритетите на Тодор Танев се оказаха и информационните технологии. В министерството вече се подготвя план за създаването на нова платформа, която ще позволи ползването на електронни учебници. "Въпросът съвсем не е лесен. Говорим за таблети - специален вид таблети, с който не могат да си играят. С три бутона и пластмасово покритие", разясни министърът. И тъй като не може да се покрие цялата страна, намерението на Танев е да се започне със Северозападна България. Не стана много ясно какво ново ще предложи този план, при положение че вече има одобрена стратегия за развитието на информационните технологии, която също предвижда активното използване на мобилни устройства в учебния процес.

И още едно намерение на МОН - колежанското образование да излезе от структурата на висшето образование и да бъде "надставка" на средното. Говорим за двугодишни, рядко тригодишни, курсове на обучение. Например медицинските сестри трябва да излизат с майсторска диплома и много практика, смята Танев.



КОНТРА

Министерството на образованието се обяви против ранния прием на ученици в елитни училища. Надявам се, че законодателят ще се съобрази, че всяко ранно профилиране не е в интерес на децата ни и в никакъв случай не може да допринесе за качеството на образованието, коментира зам.-министърът на образованието Ваня Кастрева. Според нея не трябва да се дават възможности за пречка в равния достъп до образование. За възможността езиковите, хуманитарните и математическите гимназии да приемат ученици след IV клас се обяви наскоро председателят на парламентарната комисия по образование и вносител на проекта Милена Дамянова (ГЕРБ). Броят на учениците, за които ще бъде обявен прием, ще се определя от инспекторатите по образование въз основа на обективни критерии - например участия и отличия в олимпиади и престижни международни състезания.