Часове наред политическите лидери на Русия, Украйна, Франция и Германия седяха на една маса - целият резултат е спиране на огъня в Донбас. Нищо повече. След тази нощ положението в Украйна може да се опише само с една дума: безнадеждно. Страната на практика се разпада. Отговорността за това американците и руснаците може да си поделят заедно с украинците. Усилията на Европа за мир и разум бяха напразни.

Немного от изказванията на канцлерката Ангела Меркел се запомнят. Говоренето не е нейната най-силна черта. Ето едно нейно изречение. Миналата година Меркел заяви, че руският президент Владимир Путин "живее в един друг свят". Междувременно вече знаем, че руският държавен глава не е сам в него. Американският му колега Барак Обама също му прави компания там. Това е арена на световната политика, в която както руснаците, така и американците добре се ориентират - само Меркел и германците са чужди на този свят. Много рядко Ангела Меркел е грешила толкова, колкото по време на тази криза. Не само руснаците, но и американците не са готови да изоставят Киев и това не можа да промени дори и най-могъщата жена в Европа. В какво се превърна Украйна? В плячка за великите сили. Американците и руснаците разделиха окончателно страната между Изтока и Запада. Те продължават да я разпокъсват, докато тя окончателно не се разпадне. Кой вярва, че това разделение все още може да се предотврати? Опасната поука от украинската криза гласи - дори в Европа границите не са вечни. Това е най-голямото поражение за Ангела Меркел досега.



Украйна на практика е разделена



Това е факт, с който Европа ще трябва да се научи да живее. По този начин бе даден отговор на изискването на ЕС "или-или", което навремето постави на Киев бившият шеф на Еврокомисията Жозе Барозу. Преди две години той заяви, че страната трябва окончателно да избере между Русия и Евросъюза. Вследствие на това Западна Украйна се превърна в американски протекторат, а източната част на страната - в руски. Руснаците отдавна вече имат своето присъствие в т.нар. народни републики, а сега и един американски генерал потвърди, че армията на САЩ ще изпрати през март един батальон в Украйна. Това са известните в цял свят военни съветници, които добре познаваме от васалните държави на САЩ в Латинска Америка.

Дали бе възможен трети път? Самите украинци обаче не пожелаха да го извървят, тъй като не искат да се откажат от евентуално бъдещо членство в ЕС и още по-важно - в НАТО. Когато представителката на германската Лява партия Катя Кипинг настоя за такъв трети път преди срещата в Минск, тя бе подложена на жестока критика в интернет. Откъде-накъде се бърка в суверенното право на една държава? А тя всъщност не каза нищо, което преди това не беше заявил директно и германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер още миналия ноември. "Аз разглеждам едни партньорски отношения между Украйна и НАТО, но не и нейно членство в алианса", каза тогава Щайнмайер. Това обаче значи, че германците са си



направили грешни сметки,



без да отчетат интересите на САЩ. Америка никога не е смятала да остави Украйна в извънблоковото пространство. Досега Държавният департамент във Вашингтон винаги е оставял открит въпроса за членството на Киев в НАТО. А преди няколко дни Обама призна, че вече обмисля нова военна помощ за украинската армия, с уточнението, че става дума изключително за "смъртоносни отбранителни оръжия"(lethal defensive weapons), каквото и да значи това.

Ние живеем във времената на морално свръхнатоварване от страна на политиката. Простата истина е, че САЩ имат своя собствена представа за баланса на силите в Европа и те не ни питат за нашето мнение по този въпрос. Драмата с



Украйна е нашата Карибска криза



През 1962 г. бившият вече Съветски съюз застраши баланса на силите, след като се опита да взриви ядрени ракети в задния двор на Америка в Куба. Двете страни тогава дори бяха готови да се стигне до атомна война. Опитът Украйна да се превърне в преден пост на Запада се натъкна на подобна реакция. "От 1990 г. границите постоянно се променят или падат, както е случаят с обединението на Германия, съдбата на бившите съветски републики, разделянето между Чехия и Словакия, както и кървавото разпадане на бивша Югославия. Сега и Украйна ще приеме нова държавна форма. След като двете враждуващи украински страни не са готови на компромиси, както се чува, то това неминуемо ще доведе до едно демократично легитимиране на едни нови граници там. Това обаче едва ли ще е последната подобна промяна през това столетие", написа по този повод писателката Даниела Дан.