|
| Божидар Лукарски |
- Министър Лукарски, обявихте, че част от парите от бъдещия нов дълг от 16 млрд. лв. ще отидат за икономически растеж. Как точно ще бъдат подпомогнати фирмите?
- Както каза и премиерът Борисов, голяма част от заема ще отиде за погасяване на стари дългове - в това число и за плащане на задължения на държавата и на държавните ведомства към фирми. Не е тайна, че това е едно от нещата, които генерират т.нар. вътрешно фирмена задлъжнялост и решаването на проблема с част от този дълг ще отпуши плащанията. Това, надявам се, ще доведе и до по-нормална икономическа среда, каквато нямахме в последните години, и до ръст на икономиката.
- Вашето министерство какви дългове има?
- Все още не сме направили подробен анализ. Знам, че имаме такива дългове, но министерството на икономиката не е от най-големите длъжници. При всички положения ние не сме най-големият проблем.
- Как ще помогнете на малките фирми да останат по-дълго на пазара? Сам казвате, че средната продължителност на живота им е между 1 и 3 години?
- Фирмите ще могат да спестят 113 млн. лв. от намаляването на административната тежест в идните 3 години. Те са заложени в третия пакет от мерки за облекчаване на бизнеса, които се очаква да бъдат одобрени от правителството през март. Улесненията за фирмите са свързани с премахване на излишните режими, броя на документите, намаляване на таксите и др. До края на февруари нашите експерти ще дадат предложения за промяна на 16 закона, за да бъдат в унисон с изискванията на ЕС. Но топката не винаги е в нашето поле. По-голямата част от проблемите, които срещат фирмите, е при общуването с общините. Затова планираме да приложим германския модел - местната власт да защити всяко свое изискване - такса или документ, който изискват от фирмите. Ако не успеят - това означава, че няма нужда от него.
- Кога очаквате Брюксел да каже "да" на новата програма "Иновации и конкурентоспособност"?
- Ние изпратихме нашата програма за одобрение в Европейската комисия още преди Нова година. От две седмици одобрението в ЕК е в ход. Бюрократичното движение е в рамките на около месец. Иначе казано, най-оптимистичната прогноза е за края на февруари, но по-реалистичната е програмата да бъде одобрена в средата или в края на март. Тогава ще бъде отворена и първата процедура. Тя ще бъде свързана с подобряване на производствения капацитет на малките и средните фирми, а бюджетът й е 150 милиона лева.
- Ще има ли ограничение в подаването на проекти като идеята "една фирма - един проект"?
- Ще определим това в насоките за кандидатстване, които се пишат в момента. Има различни предложения от браншовете и от малките и от средните предприятия. Целта е да не се получава така, както се получи през изминалия отчетен период - проектите да се печелят от едни и същи големи компании. Трябва да има някакво ограничение. Предложението не е "една фирма - един проект". Обсъждаме едно дружество да може да кандидатства с до три проекта. Няма разписана евродиректива в тази посока.
- Какви са вашите предложения за плана "Юнкер"?
- Нашите предложения са свързани основно със "София тех парк" и индустриалните зони, които също могат да бъдат включени за подпомагане по плана "Юнкер". Тук можем да добавим и икономическата зона "Тракия". По плана основното изискване е да има публично-частно партньорство като елемент в съответния проект. В този смисъл индустриалните зони се вписват в това изискване. Другото важно е, че планът "Юнкер" - дори на европейско ниво - все още е по-скоро теория, а не толкова практика. Да, има приоритетни сектори, които вече са зададени като енергетика, екология, иновации и др., но всъщност повече конкретика ще има в края на март.
Нека да не си правим илюзии, че в плана "Юнкер" ще има деление за по-слабо икономически развити райони, каквато е България на фона на ЕС, или за някакво териториално геополитическо разположение на страните. Принципът е - чийто проект е по-добър, той печели. Теоретично може всички проекти по плана "Юнкер" да бъдат само германски, само английски или само холандски.
- Казвате, че новите назначения спрямо тези при кабинета "Орешарски" са едно към три. Преди седмица вашият заместник-министър Даниела Везиева каза, че няма нужда от промени в Агенцията за малките фирми, но преди дни сменихте изпълнителния директор. Къса ли се някъде връзката?
- Изявлението на г-жа Везиева е било малко по-дипломатично. Истината е, че има недоволни и агенцията в последната година и половина не работеше и не обслужваше интереса на българската икономика. Лично моето желание е да се влее малко свежа кръв в тази структура. Това наложи и смяната на директора.
- Ще има ли други кадрови промени?
- Сигурно ще има. Ако кажа, че няма да има други кадрови смени, ще ви излъжа. Някои от органите под шапката на министерството са мандатни. Освен това ние непрекъснато наблюдаваме процеса и при положение че не се дават съответните резултати в някои от агенциите и в някои от държавните фирми, няма нищо по-нормално от това да има персонални смени.
Процесът на смяна е малко спекулативно преекспониран, защото в рамките на министерството и неговите структури промените са 15-20%. При по-предишното управление, когато министър бе Драгомир Стойнев, мога да кажа, че промените са били много по-драстични и като числово изражение са били към 80%. В този смисъл задочно отговарям и на нападките на г-жа Мая Манолова. Нека първо да погледне в тяхната градина, а после да гледа към нас.
- Започна ли вече обещаната атестация на търговските аташета?
- Тук имаме технически проблем и се опитваме да го отстраним прагматично. Искаме атестацията да бъде не само документална, каквато е сега, но и лична. Идването на търговските представители до София обаче би довело до допълнителни разходи от бюджета на министерството и от бюджета на държавата. Затова ще се стремим срещите ни с тези служители да съвпаднат с времето, когато те са в отпуск, за да се съчетаят идването им в България и атестацията. Що се отнася до работата на различните служители - има и добри, и лоши сигнали. Ето и съвсем конкретен пример - България има голяма инвестиция в Индия. В края на м.г. близо до Мумбай бе открит завод за опаковане на течен битум, като вложението е за 2.2 млн. евро. Имаше и други сделки и всичко стана по инициатива на търговския ни представител там. Той сам дойде тук за атестация и ние сме доволни. Той ще остане, спечелил е конкурс и идва от реалния бизнес.
В същото време при моето посещение в Азербайджан, където има много голям взаимен интерес за бизнес, се срещнах с двамата ни търговски представители. Оказа се, че единият от тях си върши работата много добре, а другият е на курорт в Баку. За този, който не работи, аз ще направя всичко възможно да се върне по най-бързия начин в България. Двете бройки в Баку са абсолютно излишни, затова ще съкратя едната и ще я пренеса на друго място, където имаме интерес и нямаме открито търговско представителство.
- Ще се съобразите ли с искането на "стари" седесари, които изпратиха писмо до Националния изпълнителен съвет (НИС) на СДС да не разрешава членството на Янко Станев?
- Тези хора, които призовават за това, имат известни морални съображения. НИС е решил да бъде проведен наново изборът на градски председател във Варна. Дотогава всякакви спекулации по отношение на разрешаването на членство, касиране на избори и т.н. са излишни. Хората, които го казват, нека първо да се запознаят със собствения си устав. Органът, който може да касира и да предлага на Национален съвет прекратяване на членство, е Контролният съвет на партията. По негово предложение Националният съвет може да реши такива неща. Съветът не е сезиран по този проблем. Доколкото има спекулации относно начина на провеждане на избора на г-н Станев, това, което беше взето и със съгласието на варненската организация като решение на НИС, беше обявената тематична конференция във Варна да прерасне в нова изборна. Тоест във Варна ще има нов избор на градски председател.