БСП закъснява с местните избори. ГЕРБ вече са наясно, че ще издигнат отново кметовете си на големите градове, също и на по-малките (близо две трети от страната). И при тях ще има скандали, но също и време да се зародят и отшумят. БСП ще умува върху стратегията за местния вот на заседание на конгреса през април, което доста скъсява технологичното време за подготовка.

Партията се намира в невиждан организационен и електорален колапс. Лидерът Михаил Михов пробва да постегне редиците, но незнайно защо от няколко седмици предшественикът му Сергей Станишев спря да се занимава с брюкселските дела и тръгна "да й помага". След като целият електорат на БСП гледа с възхита СИРИЗА и се чуди защо собствената му партия поне малко не прилича на нея, той оприличи СИРИЗА на ГЕРБ. След което нападна и АБВ ("брошка на ревера на Борисов"), макар тя да е единствената формация, с която БСП може да сътрудничи и в последно време се правят опити за това. Не знам кога Станишев ще се завърне активно към евродепутатстването си, но колкото по-бързо го направи, толкова по-добре.

По-важно е обаче какво наистина смята да прави БСП на местните избори. Ясно е, че тя няма да ги загуби официално (на местен вот всички печелят), но е важно



да пребори ГЕРБ в поне 2-3 знакови места



в кметската надпревара. Подобен пробив би бил "плацдарм" за успех на президентските и парламентарните избори по-нататък. Носят се легенди. Като например, че победата на левите кандидат-кметове в редица градове през 1999 г. са тухлите, паднали и повлекли сгромолясването на синия зид. 2 години по-късно смятаното за недосегаемо правителство на Иван Костов наистина падна. Колко значим е приносът на местния вот, не се знае, но легендите вършат работа.

Казва се, че в едно мажоритарно състезание най-важна е личността на кандидата - ако е умен, почтен, доказан, харесван, това му дава огромни шансове. Да, но също така е вярно, че не по-малко важни са изборната тактика и стратегия. Най-малко защото на един местен вот винаги има поне двама-трима "дублиращи" кандидати и не бива да се пилеят гласове.

Нека се върнем пак през 1999 г. Тогава БСП направи пробиви, които бяха важни не като предвестник на падането на СДС (падна, но заради идването на царя), а като успех, извоюван в една наистина трудна и непоклатима на пръв поглед среда. Две години преди това се сгромолясва Виденов, идва Костов, спасява от доразруха страната. Електоралната карта е по-синя от всякога, изглежда такава завинаги. Но левите Кирил Йорданов, Йоан Костадинов, Димитър Калчев и Евгений Желев печелят във Варна, Бургас, Русе и Стара Загора - това са все сини крепости, за които се говори, че СДС и магаре да издигне, хората ще го изберат.

Тримата печелят не само заради грешките на СДС, но и поради факта, че се явяват като независими кандидати. Те, естествено, са си на БСП, но официално партията е една от многото подкрепящи. В крайна сметка събират доста гласове извън традиционния за партията периметър. Формулата "независим кандидат" е позната и преди това, но тогава има решаващо значение.

Днешната ситуация много прилича на тази отпреди 16 години. ГЕРБ се е окопала здраво в централната и местната власт, изглежда непоклатима. На върха й стои Борисов, който май има и президентски мераци. БСП е в нокдаун и единственият шанс нещо да направи е да издигне отново независими кандидатури.

Както казахме, формулата "независим кандидат" е просто една магия. Дори на децата е ясно, че зад тях се крият претенденти на БСП.



Но магиите вършат работа



Единственият недостатък е, че може да излезе Бойко Борисов отново и да каже: "Ето, гледайте, срамуват се сами да си издигат хора, крият се". Но ползите са много повече.

На първо време тази формула би дала шанс за обединение на леви и центристки формации. Вероятно се чудите защо всеки път кандидатите за кмет (пък и президент) се мъчат да привлекат партийки и организации, зад които реално стоят шепа хора. Ами защото в мажоритарните състезания всеки глас има значение, дори и шепата. Всички гореизброени кметове печелеха един или няколко мандата, защото отваряха "ветрило" от подкрепа на партии, сдружения, синдикални организации, професионални... Всеки глас е важен, абсолютно всеки.

Едно "организационно" единство зад определен кандидат би очертало и лявоцентристки коалиции в общинските съвети впоследствие. Местната власт не са само кметовете, също толкова важни са и общинските мнозинства. Опитът сочи, че когато формациите застанат зад общ кандидат, после те по-лесно се обединяват, макар и състезавайки се с различни листи. И още нещо - почти всяка общинска структура на БСП в страната е разделена. Независим кандидат, равноотдалечен от лагерите, би им дал шанс да се сплотят, вместо да се саботират.

Трябва да се знае най-вече, че с чисто партиен кандидат БСП няма абсолютно никакви шансове в големите знакови градове. Никога не е печелила така, няма и как. Губила е с независими, но не е побеждавала без независими. "Независимият кандидат" е форма на учтивост, мярка за "допустимост", чрез която формации, които иначе гледат червеното като бик, да се пристроят до БСП.

В крайна сметка това би било и мост за сътрудничество към АБВ, опит за обединение на двата електората. Не знам какво си говорят "горе" лидерите, но "долу", сред редовия електорат, този разкол е непонятен, все още се струва на хората временен. Твърде е възможно двете партии скоро да усетят "парене под краката" и инстинктивно да потърсят сътрудничество - на манежа е



Велизар Енчев с неговата СИРИЗА. Лявото отеснява



А сега отново аналогия. Местните избори през 1999 г. са предшествани от антивоенна лява реторика поради кризата в Югославия. Сега отново имаме такава реторика. Трудно е да се правят прогнози как ще се развият световните дела, доколко и всичко това ще даде "гориво" на БСП. Просто е интересно съвпадението.

Но факторът време притиска БСП. "Структурирането" на независими кандидатури не е лесен процес. Кога ще ги договарят, издигат, работят за тях? Важно е също да се знае, че до голяма степен успешните кметски кандидатури при първоначалното им издигане бяха нови лица. Търси ли ги БСП? Всички тези въпроси са интересни. Те са вълнуващи и от чисто експертна гледна точка - има ли в партията достатъчно хора, които ходят на земята и мислят с главите си. Миналото лято, когато Станишев се оттегли и малко по-късно под негово давление бе избран Миков, сделката бе ясна - никакъв сериозен анализ на грешките от управлението на Станишев, защото така бе по-добре за него, а и тогава предстояха предсрочните избори. След това партията не направи нищичко. Запази се гузното мълчание и подозрението в какви срамни сделки е вкарвана партията през 2013-2014 г., за които накрая плати само тя, а лидерът й се измъкна.