Кракът ми няма да стъпи на протест вече!

Обади ми се оня ден един приятел и вика:

- Знам, че много ти се е събрало и отдавна искаш да кажеш мнението си за властта! Идвай, пак има протести!

Повече не ми и трябваше. Веднага отидохме там, където хора протестираха. Имаше десетки и стотици люде, надуваха свирки и тромпети, вееха знамена.

- Тия какви са? - питам го моя авер.

- Това - вика - са истинските протестиращи срещу властта, това е гражданското общество у нас, лицето на нацията. Те добре знаят кое е черно и кое бяло, винаги са били категорично против.

- Така бива! - викам му. - Аман от ментета!

Застанах в първите редове на гражданското общество, наобиколихме сградата на властта и един по един захванаха да говорят разни оратори.

- Аз - вика един - протестирам срещу това правителство, защото то може още. То е способно и силно. То трябва да ни обещае още неща и да ги изпълни. Това, което сега са ни обещали, е малко. Още може! Затова е моят протест!

- Аз - вика друг - протестирам срещу правителството, че то е много търпеливо. Разговаря и слуша противниците си. Противникът трябва да бъде бит и гонен! Не ща да имаме толкова мекушаво правителство!

Обърнах се и го питам моят приятел:

- Абе, идиот, къде си ме довел! Това ли е представата ти за протест срещу властта!

Той вдига рамене:

- Ми не знам! Обадиха ми се и казаха, че пак ще се протестира срещу властта и аз затова ти звъннах! Може би това е някаква нова порода протестъри!

- Глупости - викам му, - това са същите пердета, които само чакат да ги покаже телевизията и да захлебят от разните партии и комитети!

Разбутах множеството и застанах най-отпред.

- Искате ли - питам ги - и аз да се изкажа срещу властта!

- Искаме - вика множеството и надува свирките.

Събрах сили и започнах:

- Протестирам срещу това правителство, защото то нищо не прави - само разтегля локуми по телевизора, дрънка сладки приказки на своите фенове и тегли заеми, все една късметчета от баница тегли!

Множеството пред мен се смълча.

- Ако сме честни - рекох, - ще си признаем, че и това правителство по нищо не се различава от предишното - няма работа, няма мангизи, нищо няма. Само скандали и обещания за светло бъдеще.

Тишината беше пълна.

- И това правителство отново ни раздели на наши и ваши, маа гащи по света и си пие питието за наша сметка!

- Шъът! - разнесе се пред мен.

- Моля?!! - рекох.

- Шът! Шът! - зашъткаха ми протестиращите от първите редове.

- Не ви ли срам - рекох, - не ви ли е срам!

- Шшшт! Тихо! - продължиха да ми шъткат борците срещу властта.

- Що за протест е това!

- Шът!

- И никой не може да каже и дума срещу правителството, така ли!

- По-тихо! Пазете тишина! - нареждат ми от гражданското общество.

- А срещу министрите - и тях ли трябва да щадим с думите си!

- Шшшт, шшшт! По-тихо!

Свят ми се зави от тази нелепица, но не се отказах:

- А срещу президентството - мога ли да кажа лоша дума?

- Не, не, не, шшшт, шшшт - усърдно шъткаха протестиращите.

Брех, мама му стара!

- Вие не протестирате срещу властта и правителството, а клечите тук, за да подкрепите тази власт, нали! За изкарате някой лев или службица, така ли?

Протестиращите настъпиха към мен и ме замлатиха по главата - със знамена, чадъри и тромпети.

- Предавам се! - вдигнах ръце аз. - Скъпи приятели, протестиращи и съученици, моля ви, пошегувах се!

Онези спряха да ме налагат и отстъпиха една крачка.

- Моля ви - рекох, - аз дойдох във вашите редици, за да кажа само едно. Ние обидихме властта с нашата невзискателност към нея! А тя може още!

Протестиращите изръкопляскаха възторжено и пак надуха свирките и тромпетите, а аз отстъпих и тръгнах сам по пустите улици.

Много боли да те ударят с тромпет по главата! Кракът ми няма да стъпи на такъв протест вече!