- Убили са Николай Колев! - рече прислужницата на господин Швейков.

- Кой Николай Колев, госпожо? - запита Швейков. - Аз знам двама. И двамата едно време работеха в телевизията. Единият коментираше футболни мачове. Веднъж му дадоха да коментира хокеен - голяма излагация беше. Другият пък четеше новините.

- Къде ти, господин Швейков, господин прокурора Николай Колев са го убили, оня дебелия, мустакатия.

- Боже Господи - извика Швейков - и таз добра. Че къде го е сполетяло това господин прокурора?.

- Очистили го пред "Пирогов", господине, и знаете ли - с пистолет, пред плод-зеленчука. Ходил да си купува домати.

- Гледай ти, госпожо, пред плод-зеленчука, значи. Е, такъв големец може да си позволи това, без да помисли колко злополучно би могло да завърши едно такова пазаруване. При това пред "Пирогов"! Не е трябвало да ходи около болницата, госпожо, не е трябвало. Дълго време ли е брал душа?

- Свършил моментално, господин Швейков. Нали знаете, с пистолет шега не бива. Оня ден при нас, в Красна поляна, един си играл с пистолет и утрепал жена си, че и съседа, който отишъл да види кой стреля.

- Някои пистолети, госпожо, да се побъркаш, пак не гръмват. Има много такива системи. Но за господин прокурора те сигурно са си набавили нещо по-специално. Хващам се на бас, че човекът, който е сторил това, е бил облечен елегантно, специално за случая. Да застреляш прокурор, знаете, е много трудна работа. Това не е все едно циганин да застреля горски. Тук трудното е да се приближиш до него, не всеки дрипльо може да очисти такъв господин.

- Ама той не е бил сам, господине.

- Ми разбира се бе, госпожо - отвърна Швейков. - Да речем, вие поискате да убиете някой прокурор или съдия, в такъв случай вие непременно ще се посъветвате с някого. Един каже едно, друг - друго. И така се стига до най-доброто решение. Главното е да издебнеш момента, когато господинът ще мине покрай теб. Спомняте ли се за оня, дето застреля Иво Карамански? Бодигард му бил?! Иди че вярвай някому. И, ще знаете, такава съдба очаква мнозина. Ще видите, госпожо, ще дойде ред и на оня, началника на убития. Има си и той много врагове. Повече от убития. Наскоро един разправяше в гаражчето, че щяло да дойде време прокурорите да капят като мухи един по един и че дори прокурорският паркет нямало да им помогне. После същият господин не можа да си плати изпитото и кръчмарят се видя принуден да поиска да го арестуват. Господинът пък взе, че му зашлеви шамар, а на полицая - два. След това го откараха, та да му дойде акълът в главата.

- Вестниците пишат, господине, че господин прокурорът станал на решето. Оня, убиецът изстрелял в него всичките си патрони.

- Тая работа става много бързо, госпожо, страшно бързо. За тая цел аз бих си купил "Макаров". На глед е като играчка, но с него за две минути можете да изпозастреляте тъкмо двайсет прокурори, без разлика дали са кльощави или дебели. Макар че, между нас казано, дебелият прокурор се улучва много по-сигурно от мършавияЕ Айде, аз сега отивам в гаражчето. Ако някой дойде и ме търси по бизнес, пратете ми го там. А ключа оставете под изтривалката.