Вчера, както се полага на тоя велик празник, от сутринта вкарахме малко активни съставки в кръвоносната система, халюцинирахме малко санстефанските граници на България, попържахме Берлинския конгрес, тупахме се в косматите гърди и викахме "болгар, болгар" - всичко, както си му е редът.

Излязохме и да се разходим около НДК, да развеем байраците, да изядем по едно парче патриотична пица - и това си е част от програмата.

Като наближихме пилоните край Двореча на културата, що да видим - и там байраци. Нормално, ще кажете, празник е.

Нормално, ама не съвсем - тук-таме се мяркаше по някой трибагреник, както се изразяват патриотите с наклонност към художествената словесност. Повечето знамена бяха на "Атака". Чуколов се изправил на една естрада - горд български лев, и нещо надъхва патриотичното множество, което се изсипва от автобуси и се стича към пилоните. Като приближихме, разбрахме, че Чуколов всъщност призовава множеството да изчака още малко. Какво да изчака?

- Имайте още малко търпение, до 15 минути тръгваме! Внимавайте с трамвая да не стане инцидент...

Останахме с впечатление, че хората, събрани на принципа на автобусно-митинговата демокрация, нямат търпение да приключат ангажимента си. Второто ни впечатление беше, че чакането е свързано с още автобуси. Третото ни впечатление потвърди второто - току до административната сграда на НДК пореден автобус изсипа известно количество патриоти, които поеха към събратята си, скандирайки - "Атака - победа!"

Случи се обаче нещо толкова поразително, че смали всички останали впечатления - малко след като Чуколов за пореден път призова за още малко търпение, от митинговите високоговорители прозвуча патриотична песен. Но не някоя стара мухлясала песньовка, а хубава съвременна патриотична песен на актуална тематика:



Говори и се бори, въпреки лъжите,

но българското в него не мож' изкорените.

Живота си е сложил за една България,

всеки ден разбива на пух и прах сценария.



Давай, Волене, ние сме с тебе,

за победа идва време.

Заедно ще устоим и България ще съградим.

Да развеем знамената, да си върнеме страната.

Братя, смело във АТАКА, здрава работа ни чака.



И т.н.

Побързахме да избягаме, докато не сме се задушили от патриотичните буци в гърлото - погълнатите пици решително поискаха амнистия...

Вероятно има хора, за които всичко това не е отблъскващо. Но ако ТОВА е патриотизмът, ние категорично сме абсолютни безродници, майкопродавци и отцегубители.