|
| *** |
Да ви кажа, грипът е за предпочитане - човек кашля, киха, клечи в онова място, където никому нищо лошо не прави, само чете вестници на поразия.
Ето едно логично обяснение за оттеглянето на грипната епидемия - поразен от прочетеното вирусът ужасен побягва от организма, а на негово място се настанява патриотизмът с всичките си странични ефекти.
В по-крайните му форми поразените си обличат върху пуловерите фланелки с карта на Санстефанска България и държат да се мият на три морета едновременно, в по-разпространените и сравнително безвредни за околните - започват да се гордеят, че са българи. Не, че в това има нещо лошо - човек има право да се гордее с каквото си иска - с това, че не е оплешивял, с това, че си е пуснал мустаци, с това, че му харесва да се облича в женски дрехи, с това, че си е купил диплома за висше образование - поводи за гордост - дал Бог! Важното е да се не чупят чужди глави заради това, че не са толкова горди колкото вас.
За затрудняващите се да определят с какво точно се гордеят, по празниците пускат патриотични четива от типа на „Десет причини да се гордеем, че сме българи" или нещо подобно.
След като прочетох поредните десет причини за гордост, открих няколко пропуска в списъка, чието попълване смятам за свой патриотичен дълг.
Бихме могли да добавим към въпросния списък и гордостта от нашето футболно първенство - най-предвидимото футболно първенство в света! Даже и в Сингапур са чували за него и си правят предвижданията. С абсолютна точност, с което също трябва да се гордеем - дори в далечна Азия познават отлично моментното състояние на отборите ни!
Гордеем се и с най-свободните медии в тази част на Европа - в смисъл - в частта, която гордо обитаваме. Няма по-голяма свобода от това да заспиш като враг на опозиционната партия и, получил просветление, да се събудиш като убеден неин привърженик веднага след като спечели изборите!
Повод за гордост е газопроводът, който няма да мине през България - собствениците на тръбата си намериха друг мющерия, но ние упорито си я строим (или поне продължаваме да плащаме заплати на тия, които би трябвало да я строят, но не я строят, защото тя нямало да мине оттук).
Изключително трябва да се гордеем и с постижението на образованието, от което половината българчета излизат съвсем грамотни - другата половина, патриотично определяни като полу- или функционално неграмотни няма защо да я броим, тя едва срича, така че няма да може да прочете причините за национална гордост.
Горди българи сме ние - затова си имаме не една, а петнайсет патриотични партии! Като се чудят защо са ни толкова, отвръщаме, че това е за всеки случай. Ако чужденците ни попитат защо ни е такава патриотичната партия, веднага да извадим от ръкава следващата и да им речем - ние сме горди с тази несравнимо по-умерена патриотична формация! Ако и тази не им хареса - да изровим от другия ръкав следващата - хептен умерена!
И да сме горди с асортимента на патриотизъм у нас!
Неясно защо не се гордеем, че сме единствената европейска държава, управлявана от двайсет партии едновременно, обединени изключително от патриотични подбуди. Дори от време на време управляващите партии стават двайсет и пет, защото към тях кой знае защо се присъединява и опозицията - предполага се - също от патриотични подбуди.
Но пък се гордеем с това, че единственото европейско правителство, което с точност може да предвиди колко ще сме зле след три години, в края на управлението му, та да си дръпне заемите авансово, е нашето родно, българското!
Най-горди сме, когато успяваме да не се излагаме пред чужденците.
Ако и това не е повод да се гордеем, че сме българи - тури му пепел!
