За оная земя се разправяше, че ходи насън.

(Поверие на жителите на Матимати)



"Лунатична земя" на Миа Коту е рядко попадение за нашия книжен пазар (изд. "Панорама"). Авторът (1955) е нашумял португалоезичен писател, роден в Мозамбик в семейство на португалски емигранти.

Романът е притчова история от живота на съвременен Мозамбик. Старец и момче са избягали от бежански лагер и се скитат по военните пътища. Попадат на изгорен с пътниците автобус, заселват се в него, в куфара на един от убитите намират тетрадки. Момчето почва да чете тетрадките, в които загиналият е описал живота си. Следващите събития текат успоредно с разказите на непознатия. Накрая двете сюжетни линии се затварят в парадоксален кръг.

"Лунатична земя" е роман за четене на глас. Всичко в него е прокарано през принципите на африканската устна традиция, подгизнал е от фолклор и, изглежда, само европейската литературна култура на автора го вкарва в границите на жанра, разбиран като такъв. Знанията са "магии на белите", казва един от героите. Мозамбикските селяни на Коту обитават върховете на онейронавтиката, без да са посещавали лекциите на Стивън Лаберж в Станфордския университет и без да са чели книгите му. Онейронавтите изследват осъзнатото сънуване, а гладуващите жители на лунатичната земя са такива по рождение: "войната е змия, която ни хапе със собствените ни зъби" и "мракът е толкова черен, че такъв и гарваните не кълват". Тяхната философия на живота: "бедността е най-добрата ни защита" търпи любопитно разгадаване в контекста на идеите за глобализацията, но това са вече западняшки изкушения.

Романът излиза на български благодарение на подкрепата от Португалското правителство. Пита се в задачата: понеже примерно Колумбия няма такива навици, как ще дойде у нас един нов Маркес? Никак. Искаш да четеш? Ами чети Лаберж - ще се научиш да решаваш проблемите, сънувайки. "Има два начина да заминеш, съветва герой на Коту - единият е да се махнеш, другият е да полудееш".