Всичко е зрелище - всичко е политика, постанови равенство Здравко Чолаков в "Зрелището" (изд. "Коралов и сие"). "Завършвам с дълбокото убеждение, че "Гутенберговият" човек - последователят на великия откривател на нетленното печатно слово, ще го има винаги в регистрите на земните обитатели" пък е утешителното му заключение.

Чолаков препрочита световната култура, минава панорамно през българската - да отсее зрелището. Вечно е то и навсякъде, по неговата мяра. Най-оригинален е опитът му да прекара мисълта си през актуалното всекидневие. И тук, особено през сапунените телевизионни сериали и футбола, да разчете народопсихологията и играта (разбирай театъра) - с всичките й такъми, даже и естетическите.

"Цялата съвременна българска култура се таблоидизира", е другото му заключение в книгата - написана стегнато и, единствено по тази формална мяра - в духа на таблоидния изказ.