Трескавата подготовка на извънредно законодателство заради КТБ продължи и вчера, но отново не станаха ясни истинските причини за това бързане и какво точно има предвид премиерът Борисов, като алармира за "продължаващо разграбване на банката". От проекта за промени на Закона за банковата несъстоятелност, с който "Сега" разполага, също не се разбира как ще се спре разграбването. Единственото ясно е, че БНБ и назначените от нея квестори ще бъдат заменени от Фонда за гарантиране на влоговете и посочени от него временни синдици - до приключване на жалбите срещу отнемането на лиценза на КТБ и започването на процедурата по фалита й.
И вчера Бойко Борисов продължи да налива масло в огъня, като обяви, че ограбването на затворената миналото лято банка чрез прихващания и заличаване на вземания може да надхвърли 1.5 млрд. лв. С тези сметки "на око" премиерът се опита да обясни защо иска бързо назначаване на временни синдици на мястото на сегашните квестори. Той обаче отново не обясни защо, ако има данни за "разграбване", още не е сезирал прокуратурата.
Борисов вчера бе гост на премиера на книга и използва повода да просвети "публиката, която може би не знае какво е квестор или синдик", че важното е държавата да си върне парите, че "квесторите наблюдават, разрешават, вървят на ръба на закона, ще ги проверим много основно след време. Те се назначават от БНБ. Синдикът брани имуществото да не се открадне".
Вчера премиерът доразви тезата си, че банката губи длъжници и обезпечения и като се стигне до осребряването на имуществото й, може нищо да не остане, след като предния ден даде пример с "Дунарит". "Вече месеци наред, дело след дело, жалба след жалба, времето минава. Не можем по сега действащите закони да назначим синдици и заводите един по един си отиват. Искам да дойдат в държавата, тя да си получи парите. Държавата в лицето на фонда си, който изплати над 3.5 млрд. лв., е най-големият кредитор на тази банка, а се оказва, че вместо той първо да вземе парите, ги правят през някакви цесийки, които забранихме, но квесторите разрешават", посочи премиерът. Той изрази надежда в следващите няколко дни политическата класа "да спаси този грабеж".
Борисов посочи, че по негови данни на ръба на закона са били източени над 800 млн. лв. вече. "Това, което чух от един посланик, който дойде да се застъпва по дадената тема, ако и "Виваком", както казват, по някакъв начин е изтъргувал, това ще мине над 1 млрд. и половина. Затова този закон е спешен, със стара дата да се върнат обратно в държавата", натърти Борисов.
Паникьорските му изказвания обаче изглеждат необясними, защото от края на ноември насам така или иначе квесторите не могат да одобряват прихващания. Това им бе забранено с предишна нарочна законова промяна "на пожар" през ноември. Пак тогава БНБ отне лиценза на КТБ и веднага поиска, а съдът наложи обща възбрана и запор на имуществото на КТБ. Очевидно е, че внушението на премиера, че "ограбването на КТБ" продължава, докато квесторите са там, издиша.
Прави впечатление, че премиерът "кипна" по темата "КТБ" точно когато се развихри битка за превземането на "Дунарит" - едно от големите военни предприятия, кредитирано от КТБ. Не е ясна и съдбата на БТК, друга важна компания от сюжета, с развода на бившите приятели Цветан Василев и Делян Пеевски, както и на други фирми.
Още сутринта квесторите на КТБ реагираха на намеците и критиките, че допускат разграбване на КТБ. В изявление до медиите те уверяват, че след 6 ноември, когато лицензът на КТБ бе отнет, "не са извършвани никакви разпоредителни действия с имущество на банката и че не са разглеждани цесии". Освен това посочват, че не са одобрявали искания за прихващания след цесии, които са постъпили след 28 ноември - когато влязоха в сила законовите поправки, с които парламентът изрично забрани такива прихващания. Квесторите Елена Костадинчева и Станислав Лютов добавят, че са "на разположение за всякакъв вид проверки от оторизираните за това органи и изразяват пълна готовност да им съдействат".
"Още в края на миналата година се знаеше, че финансовото състояние на КТБ се влошава, не разбирам защо сега се вдига шум", коментира вчера пред "Сега" Емилия Миланова, бивш подуправител на БНБ. Проф. Миланова припомни, че всъщност активите на банката силно олекнаха заради обезценките на кредити, които бяха направени миналата есен по спорна методика.
Именно заради одобрени от квесторите обезценки на кредити, обявени за лоши, и заради "отписване" на други кредити чрез прихващания активите на КТБ се стопиха от 4 млрд. лв. при затварянето й в края на юни 2014 г. на едва 1.84 млрд. в края на годината.
ПРЕДПОСЛЕДНО
След пореден кръг на обсъждане на промените "КТБ" финансовият министър Горанов каза, че ролята на квесторите се е изчерпала от момента на отнемане на лиценза на банката. "Квесторите осъществяват временен банков надзор, но БНБ отдавна се произнесе, че КТБ е с отнет лиценз и не е банка", коментира Горанов. Той смекчи острия тон на премиера, като допусна, че квесторите вероятно за себе си са прави и са спазвали закона, но в него има норми, които дават възможност за ощетяване на обществения интерес. "Нека не противоречим на нови законови решения, които да защитят този интерес", призова Горанов.
Финансовият министър обясни, че временните синдици ще имат право да завеждат искове за отмяна на сделки, които ощетяват кредиторите на КТБ. Той не се притеснява от големите им правомощия, защото били нужни незабавни действия за защита в максимална степен масата на несъстоятелността.
Вчера стана ясно, че работата по закона ще продължи и през уикенда, а окончателен текст ще бъде обявен в понеделник. Мая Манолова от БСП обясни, че до последно ще се правят промени. "Нямаме основание да се предоверяваме на синдиците и по наше искане в закона ще бъде въведено изискване те да отчитат действията си ежеседмично на страницата на Фонда за гарантиране на влоговете", коментира Манолова. Подробни отчети ще се пращат и на финансовия министър с цел да се гарантира възможността за парламентарен контрол върху действията на синдиците. Горанов ще има право и да иска от фонда да смени синдик при забележки към работата му.
В проекта, с който "Сега" разполага, се предвижда временните синдици да могат да наемат фирми, специализирани в издирването на източени средства чрез свързани лица, необезпечени кредити и т.н.
Съдът спря отнемането на лиценза на "Дунарит"
Софийският административен съд (АССГ) е спрял изпълнението на отнемането на лицензите на русенския военен завод "Дунарит". Това казаха за "Сега" от съда. Мотиви не бяха огласени, а делото липсва в електронното деловодство, тъй като е секретно. Спирането обаче не влиза автоматично в сила, тъй като от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия имат право да го атакуват пред Върховния административен съд. Тепърва АССГ трябва да се произнесе и по същество по казуса с отнетия лиценз.
Лицензите на завода бяха спрени преди седмица по предложение на икономическия министър Божидар Лукарски и на шефа на ДАНС Владимир Писанчев. Единият е за износ, внос и трансфер на оръжия, а другият - за регистрация за брокерска дейност с оръжия.Това постави под въпрос работата на 600 души. Лукарски заяви, че лицензът на предприятието е спрян за 4 месеца. Основание за това била заплаха за икономическата и финансовата стабилност. Той обаче не уточни за кой от двата лиценза става въпрос. Мотивът му се разминава с думите на шефа на "Дунарит" Кръстю Кръстев, според когото дружеството няма задължения от 10 г. и дори успява да излезе на годишна печалба от 34-35 млн. лв.
Междувременно вчера работниците от завода протестираха в района на "Дунав мост", но до затваряне на граничния пункт не се стигна. Според синдикатите в поредния протест се включили над 500 души. С плакати "Дунарит" го е имало 112 години, ще го има и без ВАС", "Не гонете младите от страната!", "Искаме да работим в България" и викове "Оставка", служителите застанаха в зелените площи на кръговото кръстовище в района на Дунав мост, предаде Медиапул. "Дошли сме тук, защото искаме да запазим работните си места, за да издържаме семействата си. Служителите са подложени на стрес, а ние работим с взривни материали, за което се изисква спокойствие", казаха председателите на КНСБ и на КТ "Подкрепа" Дияна Георгиева и Стоил Георгиев. Те заявиха, че остават в готовност за нови протести. Според информация от ръководството на "Дунарит" от спирането на лиценза загубите са около 2 млн. лв., а до края на месеца се очаква да нараснат двойно.
Казусът около собствеността на "Дунарит", дружество, свързвано с мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев, бе посочен в четвъртък като един от примерите за източване на активи от банката от премиера Бойко Борисов като аргумент за приеманото извънредно законодателство за банковата несъстоятелност.