Системата на здравеопазването у нас продължава да е в окаяно състояние. Тя е раздирана от корупция, а старата и амортизираната апаратура всекидневно изправя пред изпитание уменията на лекарите и поставя под въпрос живота на пациентите. Разликата между регионите по отношение на достъпа до болнична помощ и осигуреността на пациентите с лекари специалисти е огромна. Но наличието на медици не води автоматично до по-високо качество на здравните услуги и по-голяма удовлетвореност на населението от тях. Това показва изследване на Института за пазарна икономика.

В София, Силистра и Пловдив пациентите са най-недоволни от качеството на здравните услуги. "Високият дял на ниски оценки за работата на здравната система върви ръка за ръка с високи корупционни възприятия. Такива отрицателни примери са области с големи градове като София, Бургас и Пловдив, които се нареждат в челната петорка както по отношение на корупционните оценки, така и за работата на здравната система", посочват икономистите.

Пациентите смятат, че най-голяма е корупцията в Бургас - там 53% от анкетираните твърдят, че рушветите са се превърнали в ежедневие. Почти всеки втори от областите Враца, Перник и Пловдив също се сблъскват редовно с проблема (между 47 и 48%). Тревожното е, че процентът на Перник се е вдигнал драстично с 28% спрямо 2013 г.

Ако здравният министър Петър Москов изпълни заканата си при висок дял на недоволство сред пациентите да се прекратява договорът на съответната болница, много лечебници може да загубят парите от касата и дори да бъдат закрити. Според данни от 2012 г. например 90% от перничани не са доволни от болниците в областта си. Близо 80% от хората в Кюстендил - също. По-далече зад тях са Сливен, Стара Загора и Смолян - с малко над 50%. Най-доволни са в Търговище.

Данните за достъпа до болниците и осигуреността на населението с лекари специалисти показва значителни диспропорции между областите. Най-добър достъп имат хората в Монтана, Плевен и Търговище, а най-лош - в Бургас, Перник и Благоевград. Критерият е броят на леглата в лечебните заведения на 100 хил. души. В същото време обаче в някои области като Монтана големият брой болнични легла е концентриран в малко на брой болници, което ограничава достъпа на населението. А в Бургаско, където леглата са по-малко, болниците са много повече.

Ножицата между регионите е силно разтворена и по отношение на лекарите специалисти. Например интернистите в София са 27 на 100 хил. души, а в Шумен - едва 7. Най-много ортопеди на човек има в столицата (16), а най-малко са в Силистренско - около пет пъти по-малко. Под четирима ортопеди на 100 хил. население има още във Велико Търново и Кърджали. Има и един любопитен факт - педиатрите в столицата логично са най-много, но втората област с много специалисти в тази област е Габрово. На 100 хил. деца до 19 г. в София се падат по 560 педиатри, а в Габровско - 179, въпреки че това е областта с най-застаряващо население и е ниска раждаемост.

Броят на личните лекари в повечето области в страната е сходен - между 60 и 80 на 100 хил. души. И тук обаче има сериозни диспропорции. Разликата между област Кърджали, където има най-малко общопрактикуващи лекари, и Плевен, където те са най-много, е почти двойна. В Плевен, Стара Загора, Добрич, Габрово и Видин се падат по над 75 джипита на 100 хил. души. На другия полюс са Кърджали, Разград и Търговище, където 100 хил. души се лекуват от между 43 и 48 общопрактикуващи лекари. Нисък е броят им и в областите Бургас и Силистра - около 54.



-----------ТРЕВОГА---

Шефът на "Пирогов" Стоян Миланов коментира, пред бТВ, че държавната субсидия на глава добитък е по-голяма от тази за спешен пациент. Той описа плачевното състояние, при което се работи в най-голямата спешна болница у нас. Апаратурата е от времето на социализма и е ежедневна заплаха за здравето и живота на пациентите и здравните работници. Рентгеновата техника например се крепи с лейкопласт. Ремонт на някои клиники и отделения не е правен от 30 г. Държавата е плащала по 2.11 лв. за лекарства на спешен пациент за първите 6 месеца на 2014 г., а общата субсидия по схемата за доплащания за говеда например е в размер на 200 лв. и 350 лв. за биволи за м.г. "Сравнението със субсидията на глава добитък е интересно, но не е съвсем точно. Причината е, че състоянието на обслужването не е резултат от парите. Качеството на медицинската услуга зависи от тези, която я предоставят да са в честна конкуренция", коментира пред "Сега" председателят на Центъра за защита на правата в здравеопазването Стойчо Кацаров.