"После" прекара много приятни и полезни минути с голямо интервю на в-к "Култура" с проф. Евгений Дайнов, което може да се прочете в цялост тук -http://www.kultura.bg/bg/article/view/23228. Препоръчваме го на всички читатели с буден ум и горещи сърца. Тук предлагаме малък пасаж с мисли като рибки бананки от океана Дайнов.

***

- ...Как се получава така, че рок музиката навсякъде е лява, а в България, в продължение на поне 15 години, тя проправяше пътя на дясното.

- Ще отговоря с цитат от един мой приятел, лека му пръст, спомина се, Тим Ратбоун, който беше второ поколение консервативен народен представител в Британския парламент. Който беше, също така, кръстник и началник на Дейвид Камерън. Някъде в средата на 90-те години си приказваме с Тим. Аз съм революционер, едновременно и ляв, и десен; той е десен консерватор - и сме съгласни по всичко! И му казвам: "Добре, аз не съм много десен, ти си много десен. А имаме абсолютно идентични разбирания за света." А той казва: "Виж сега, Юджийн, свободата няма дом само вляво или вдясно. Тя се мести и ти се местиш с нея".

Това е отговорът на този въпрос защо тези революционери, рокаджии, хипита - тук по традиция не сме леви, а сме десни. Защото свободата в България дълго време живееше вдясно, а не вляво. Едва сега се появява такова рошаво, рунтаво поколение, което търси свободата вляво. (...)

- ...Виждате ли някаква вина на радикалната линия в СДС? Онази, която допринесе за разцепването на СДС? Което пък доведе вече след това и до краха на изборите.

- Аз виждам вина в радикалната антиреволюционна линия. Защото моят "филм" свършва на 4 февруари 1991, емигрирам за Англия, ще ставам пак англичанин, този път завинаги, изключвам българските дела. Оказа се, че Англия не ми харесва... Върнах се на 20 октомври 1992.

Включих си пак българските неща в главата - и какво заварвам тук? От името на СДС се изказват някакви хора, които не ги знаех. Аз оставих едни хора, пък заварих някакви други хора. Георги Марков и всички тези, които високомерно обясняваха как са отгледани в дантелени пелени... При което веднага моят пролетарски произход изригна. Какво, като си отгледан в дантелени пелени бе, дирник такъв? И бил от центъра на София, пък ние сме тъпите селяндури, нали. След това се почна - ще сменяме химна. С какво ще сменяме "Мила Родино, ти си земен рай"? С "Шуми Марица"... Каква? Окървавена. Какво прави покрай Марица вдовица? Реве. Какъв е припевът? "Марш, марш, генералът наш".

Тази реакционност те ни я предлагаха вместо революция; те бяха подменили борбата за бъдещето с борба за миналото. СДС, синята революция, в която участвах, предлагаше бъдеще. Когато аз се върнах 1992 г., видях, че СДС предлага минало. СДС ми предлагаше да живея в 1939 г., което аз категорично отказвах, защото не мога да живея в свят, който не е роден от Елвис Пресли.

- Вие троцкист ли сте?

- Аз много отдавна не съм троцкист. Но по документи, в архива на Четвъртия интернационал, аз съм единственият от България, който изобщо някога е бил негов член. Архивът е качен на електронен носител и е достъпен. Но от края на 80-те години не поддържам отношения. Настройката обаче, че революцията е перманентна - и ако не се случва, лошите, независимо дали леви или десни, ти правят тирания и олигархия, деспотско-тиранска система, ако не внимаваш - тази настройка си остава. (...)

- ...Правителството навърши 100-те си дни. Китайците казват, че няма нужда човек да извърви пътя, след като вижда от прозореца накъде води той.

- Един път, ако не си минал по него, не го знаеш какво представлява.

Аз, за разлика от китайците, не мога да виждам бъдещето и затова ще ви кажа следното: по Великден аз лично ще тегля чертата за това управление и най-вече за Реформаторския блок. До Великден ще са имали всичките възможности да си направят стратегиите, да си направят плановете, да си направят законодателствата и да обявят съответните войни.

Радане, слушай ме внимателно - след Великден ще се произнеса!

(Разговора водят Копринка Червенкова и Христо Буцев)