Учебниците по български език затормозяват и отблъскват децата. Ех, тези български деца, току ги затормози нещо! Бащичковци и майкуши са българските деца, нямат те никакви проблеми с усвояването на чалгата, но опре ли работата да си седнат на задните части и да четат, налице е усилие като от вица: По време на състезание пилотите на автомобилите от "Формула 1" изпитват приблизително същите претоварвания на организма както блондинка по време на четене. Обнадеждаващото е, че макар 40 процента от 15-годишните ученици да са под критичното ниво на четене, с повишаването на грамотността няма да се бърза. Като мярка номер 1 е предвидено създаването на медиен план, който ще популяризира предимно инициативи за четене, част от които вече съществуват. Популяризиране - добре, особено ако в него присъства игрови елемент и голямата награда е екскурзия до Дубай, примерно, но защо ли се сещаме за един виц: Господа, лекувам пърхот по методата на кама сутра. Сещаме се и за друго - ДДС за книгите. Чудно ли е, че нещата с хазарта сред учениците са много по-добре, след като и нещата с ДДС за хазарта са много по-добре. Бедни, бедни, Вазов, защо не стана крупие! И за да не се обърка някой млад човек, бързо уточнение - Иван Вазов не е пазар в София, а писател, така, както Достоевски ФМ не е радиостанция, поне според съответния виц. Сещаме се и за трето - колко родители четат на децата си отрано, но да не стигаме до крайности.

Има и български деца, които четат, при това яко и резултатно. Съвсем скоро наше момче стана докторант по право в Кеймбридж. Историята има важна финтифлюшка - човекът три пъти не е удостояван с честта да стане докторант в Софийския университет. Вместо виц: факт е, че светилата на родната наука, които са го късали на изпитите, могат да посетят Кеймбридж като туристи, и то ако някой друг им плати масрафа.

Здравните вноски на още една социална група ще поеме друг, най-популярният платец у нас - държавата. Това е добре, защото понастоящем тя плаща за здравето на 9 категории лица, а 10 е кръгло число. Ала чува се обществено мрънкане, че много народ седи на държавния клон, да не вземе да се счупи. Един е най-ефективният начин недоволният да стане доволен, подсещаме се с виц: Шумът дразни тогава, когато не участваш в него. Радикално справяне с проблема със здравните осигуровки - всички български граждани се осигуряват с пари от бюджета. Логика за това има много. Примерно нападне ли ни враг, всички ще защитаваме родината, значи по линия на военните може. Или по линия на правосъдието, защото, както вървят нещата с побългарената Темида, все по-масово сами ще раздаваме правосъдие. В крайна сметка всички сме бедни, кой финансово, кой духом, та и по тази линия може. Веднага обаче някой ще изкряска "А пари?!" Спокойно, здравните осигуровки на сите българи ще струват около 2 милиарда, тъкмо теглихме 16 милиарда заем, пари има за години напред. Обнадеждихме се, нали! Следва виц: С нетърпение чакаме правителството да обяви, че страната ни е излязла от кризата, защото самите ние това надали ще забележим.

Тече гореща обществена дискусия за преустройството на центъра на София. Веднага се появява въпросът за какъв красив и функционален столичен център говорим, като немалки части от града нямат канализация?! Можем да цитираме поговорката "Къща без клозет цялата става на клозет", но няма, ще цитираме виц, вдъхновен от призивите обликът на София да бъде определен посредством референдум: На проведения от Снежанка и седемте джуджета референдум болшинството гласове бяха за секс при един глас против.