Имам въздушна възглавница.

Не в колата - колата я откраднаха. В радиатора. Не на колата, пак не ме разбрахте - в тоя, дето виси на стената. И на него си простирам чорапите.

Та, имам въздушна възглавница и радиаторът не работи. Топлото не стига до него. Респективно - до мен.

Единственото, което стига, е сметката.

Звъня на техниците да им река, че имам въздушна възглавница, а те ми казват, че възглавницата си е на моя територия и да си се оправям сам, те си имат работа, за която им се плаща, ако ги разбирам правилно. Разбирам ги правилно, само че до аванса има време. Решавам да ги заплаша, че ще се откажа от парното, те ми отговарят, че им дреме на нещо, което не разбрах точно какво е, за тия пари - толкова.

Затварят, а аз още имам въздушна възглавница.

Звъня на друг телефон и обяснявам, че съм дискриминиран топлофикационно. Оттам ми отвръщат да изложа оплакването писмено и ще му отговорят в законовия срок. Питам кой е законовият срок, но антидискриминаторите вече са затворили. Възглавницата си стои нахално в радиатора и, предполагам, ми се хили.

Това, безплатните телефонни минути, са дадени за такива случаи - звъня на следващ телефон и обяснявам, че искам да заведа частно наказателно дело от изключително общ характер срещу дискриминацията, дискриминаторите и техните антидискриминационни съучастници. Отговарят ми да почакам, защото всички оператори са заети със съдебната реформа, но моето обаждане е важно за тях. Този път аз затварям, защото тоя номер, с импулсните, вече ми е минал през главата и джоба.

Звъня на следващия телефон и моля да се обяви военно положение, защото имам въздушна възглавница в радиатора, никой не ми обръща внимание, а някой все пак трябва да наложи ред.

Строеви глас с мустаци ми отвръща, че в момента армията се преструктурира по новите изисквания и държавата не може да поеме този свой ангажимент поне до приемането на новия бюджет, в който да бъдат предвидени извънредни средства за муниции и доволствия за личния състав.

Майната ви на доволствията - викам, - само за доволствия мислите, а нас кой ще ни защитава!

Гласът смутено предъвква мустаците и казва, че те защитават отечеството, а не въздушната ми възглавница.

От което не ми става по-топло, разбира се, напротив, само дето кръвното ми тръгва нагоре, затова звъня на последния, най-отговорния телефон и декларирам, че ще взема да се откажа не само от парното, ами и от държавата, щом държавата се отказва от мен по такъв начин.

Най-отговорният телефон мисли малко, привиква пиарите, съставя отговор и с нервен фалцет ми заявява, че няма начин да се откажа нито от парното, нито от държавата, доколкото на парното тръбите минават през кухнята ми, пък държавните комуникации, тръби, кюнци, въздушни и наземни маршрути, а ако съм от София - и подземни, минават през, пред, над и около моя апартамент и дали ще ги ползвам или не, си е мое право, но не и задължение, но за да живея като достоен гражданин в мощна държава, дължа такса държавна мощност.

Каква мощност ви се е присънила, питам, но те вече са затворили, защото сигурно звъни някой друг като мен.

Поглеждам през прозореца - а навън бяло, бяло, нищо се не вижда.

Нищо не мърда, нищо не се движи, само някакви май се псуват на тротоара, но през стъклото на прозореца не се чува.

Очевидно и държавата има въздушна възглавница.