Старият музикант Б. Д., работил в чужбина още отпреди 1989 г., притежава паспорт на държавата Силенд, купен, по думите му, в Нови Сад срещу туба бензин. Като казваме, "притежава паспорт", това не означава, че има и такова гражданство, тъй като паспортът му е една книжка с ударени печати, но без име и без снимка. Показа ми го, когато преди години дойде в редакцията на "Български воин" и поиска броя на списанието, където бяхме написали подробности за екзотичната монархия Силенд, разположена на изоставена артилерийска платформа в морето край британския бряг. Доста архаична изработка в сравнение със съвременните лични документи, каквито вече се правеха и у нас. Призна, че не знае нищо за странната държавица, чийто "поданик" се колебаеше да стане. Купил книжата (имал и шофьорска книжка!) за всеки случай, ако се наложи да се изнася от България, или пък просто, за да ги продаде, ако се появи купувач. Смя се много, като прочете статийката. "Музикантска сделка", заключи накрая и без малко да забрави паспорта в редакцията.

По време на войната, в годините на "Битката за Англия", британците изградили в морето платформи от стомана и бетон и разположили върху тях противовъздушни батареи, които да пресрещат с огън вълните от германски бомбардировачи. По-точно, да не им позволяват да се снишават още над морето и да прицелват бомбомятанията си над пристанищата и промишлените обекти в крайбрежната ивица. След войната тези платформи са демонтирани, с изключение на една - на около шест мили навътре в Северно море срещу град Ипсуич. Точно върху нея през 1966 г. един запасен майор основава чудатата монархия Силенд.

Последните десетилетия в България възбудиха драматични несъгласия на гражданина с практиката на държавата. У хиляди хора се зароди бурна непоносимост към нравите, порядките и неправдата на българския живот. Два милиона избраха за израз на това несъгласие емиграцията, други, които останаха тук, пребивават в т.нар. вътрешна емиграция. Самоизолацията по български има много лица - от затварянето в личната съдба и в личното житейско пространство за отделния човек до извоюването на независимост от правилата и законите на различните стопански образувания и институции, което открай време наричаме "държава в държавата". Днес подобна независимост, а в повечето случаи и безнаказаност, имат всевъзможни звена на държавното управление, на съдебната власт, монополите, престъпните групировки и привилегировани отрасли на сивата икономика. За обикновения човек собствената независима територия си остава сън.

Това не е само днешен сън. Чувал съм Тончо Жечев да казва: "В тези времена да има как човек като Мехмед Синап да си отцепи два чукара и никой да не може да припари там..." Тогава мислех, че имаше предвид свобода и самота за твореца, за да работи на спокойствие. Днес допускам, че може и просто да е искал една "държава в държавата", в която сам да си е суверен. Кой не го иска това в наши дни? При тая държава наоколо!

Впрочем, точно "държава в държавата" не е оная Силенд, която запасният майор Рой Бейтс основава на артилерийската платформа в Северно море. Т.е. тя е "държава", но не е в държавата, а на границата с нея - току извън териториалните води на Обединеното кралство. И това я прави недосегаема за английските закони, недосегаема за съдилищата и непристъпна за въоръжена намеса. Всъщност това е причината майор Бейтс да се "нанесе" на платформата. През седемдесетте години извън териториалните води край английските брегове работят много "пиратски" радиостанции, качени върху кораби - предават музика и реклами, без да плащат лицензи, данъци и авторски права. Бизнесът е изключително доходен и майорът с един съдружник инсталират такъв предавател на артилерийската площадка. И когато "проектът" му се прекратява, основава своята монархия. И както става в приказките, една сутрин (2 септември 1967 г.) се събужда като принц Рой I.

Историята на новата държава се завърта. В нея има почти всичко, което се полага на една монархия джудже. Обединеното кралство води дела, но съдът постановява, че платформата се намира извън юрисдикцията на Короната. Така днес Силенд (550 кв.м.) сече пари, има знаме, герб и химн, издава паспорти и продава благороднически титли. Междувременно претърпява държавен преврат и се сдобива с правителство в емиграция. Но от основаването до смъртта си през 2011 г. принц Рой I (92 г.) управлява с твърда ръка, справя се с метежниците и разширява бизнеса с титли и документи. Броят на поданиците му си остава и днес неуточнен, повечето от тях всъщност живеят на Острова и на континента. Всъщност фалшивите паспорти на Силенд, които заливат света, не са печатани на платформата. Умопомрачителни количества от тях са продадени къде ли не. Твърди се, че когато Китай възстановява владението си над Хонконг, новите власти заварват там повече от сто хиляди поданици на Силенд (предполага се, че тези паспорти са изработени на място)! Безброй такива легитимации са разпространени във Франция, Великобритания, Испания, Румъния, Русия (ако добавим и историята на нашия музикант - и в довчерашна Югославия). Династията Бейтс обаче няма нищо общо с това, тя продава само истински документи. След смъртта на принц Рой и принцеса Джоан властта преминава в престолонаследника Майкъл I. Силенд и днес съществува непотопяема и непревземаема над морските води. Половин декар независимост, която никой не атакува...

Историята тук е съвсем сбита, в Мрежата вероятно може да се намери разгърната и с пикантни подробности. Излагам я само като пример как някои хора и в наши дни си осигуряват пространство, територия и свобода според своите си разбирания за човешкия живот. Това е недостъпно за българския гражданин, на мен ми звучи и нелепо. Някак... прекалено ми се вижда, твърде грубовато като технология на свободата. Но човек може да бъде свободен, длъжен е да бъде и сам решава това. Разпознайте свободните около себе си, забелязвате ли върху какво са стъпили те? Онази "платформа", която ги прави независими и върху която никой не може да ги притесни? Платформа от воля и благородство, от нравственост и култура, от чест, от трудолюбие и храброст, върху които те отстояват и градят личността си. Човек избира своята житейска територия и я осветява със собствените си дела и жертви. На тази територия гордият човек е сам на себе си принц и генерал. Но тази територия е за предпочитане между другите човеци, а не в морската пустиня. Сред хората да бъдеш владетел на малкото свое пространство е трудно и достойно, понякога и опасно. Но от това зависи как ще изпълниш своето житейско предназначение и дали ще го отстъпиш на съдбата, която иска да те види победен...