|
| *** |
Така е - като чете човек вестниците вечер в интернет.
След като прочетох как едни хора били наказани, защото нарекли едни други хора по някакъв начин, който не им харесал на другите хора, някаква комисия открила някаква дискриминация, защото някаквият начин, който не харесвал на онези хора, се бил възприемал от тях като тормоз и заплаха, нагнетявал чувство на несигурност, унижение, страх, омраза и отчуждение от обществото.
Малко дългичко се получи изречението, но така е с цитатите от държавни институции - те пишат дълго и подробно, та да обхванат проблема дълбоко, отвсякъде и изцяло, та да няма мърдане.
Та, след като прочетох антидискриминационното решение, помислих над дадената дефиниция за дискриминация, направих откритието и цяла нощ не можах да заспя.
Защото изведнъж ми стана безпощадно ясно, че откак се помня - все съм бил дискриминиран.
Превъртайки се под одеалото, някъде към един след полунощ осъзнах, че директното предаване на парламентарния контрол с участието на шест оператора и трима депутати в залата за мен си е чист тормоз. Вместо филм - хора, които говорят нещо като нищо на никого - в празното. Пък аз, като съвестен гражданин, съм задължен да ги изслушвам. Тормоз си е, та оттатък!
В един и половина се сетих за съдебната реформа, кламбичкаща се като съседа Станчо от тротоар на тротоар, и усетих сериозна заплаха за здравия си разум и вестибуларния апарат.
Реших да пусна приспивно телевизора.
В два повториха новините и като видях в телевизора икономическия министър, изведнъж у мен кой знае защо започна да се нагнетява ужасно чувство за несигурност. След него за малко се фръцна и финансовият и чувството хептен се нагнети.
В три без нещо ми обясниха пенсионната реформа и почувствах невероятно унижение от това, че отново се опитват да ме будалкат със светлото бъдеще след тридесет години. Очевидно ме мислят за бъдещ столетник. Или за дебил. А това наистина е унизително.
Загасих телевизора и в тъмното чух как навън някакъв троши прозореца на кола, за да свие нещо. Идиот - кой идиот си държи нещо в колата вече! Но в тъмното си е страшно - чувал съм, че по нощите, възползвайки се от нощната тъмнина и кламбичканията на съдебната власт, бандюгите пускат газ през ключалките, приспиват баламурниците като мен и им прибират каквото е останало.
За да не ме е толкова шубе в тъмното, пуснах пак телевизора - да мърда нещо там, да ми бърбори глупости.
Попаднах на светска хроника.
С дълги маси, виенски валс, голи гърбове с папийонки, красавици, тулупи, шампанско и кьопоолу. Поне на такова изглеждаше - през телевизора няма как да го надуши човек. Тъй като бях по пижама, ме гледаха по малко странен начин - струва ми се с омраза. И не ме пуснаха да припаря нито до масата, нито до камерите, където някакъв обясняваше, че тази вечер яде в полза на гладуващите след наводненията. Друг, малко мотан, се кълнеше, че реформата върви успешно, дори опозицията подкрепя разумните му идеи.
Трети ми се сопна да не го държа за шлифера, защото той не е на папата оная работа, и ако много знам, ще смени пола на някого си, та да си имаме транссексуален върховен главнокомандващ.
Предполагам, че част от всичко това все пак съм го сънувал, защото като се вдигна тая тупурдия, се събудих и почувствах изключително, ама изключително отчуждение от обществото. В смисъл - от това общество.
Предполагам - и то от мен.
Което си е чиста дискриминация! Моля онази някаква комисия да се самосезира и да вземе най-после да глоби някого! Все пак - поне по лична карта съм български гражданин и не би трябвало в милото си отечество да бълбуркам в тая чорба от усещания за тормоз, заплаха, несигурност, унижение, страх, омраза и отчуждение от обществото!