Има такъв разказ, знаете го - "Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света".

В българската действителност много неща са "нещо като нищо на света", макар да приличат на истински.

Отваряме наслуки "Труд" и хвърляме капи заедно с прогресивната младеж, която търси професионално развитие: "Лидл дава шанс за работа на младежи от цялата страна". Това прилича на обява за работа с малко реклама. Всъщност е нещо друго - стажантска програма за младежи, които ще трупат професионален опит в неособено квалифициран труд, вероятно няма да ги бият с пачки през муцуните. Конкретно: "Те ще получават въвеждащо обучение по време на първите им стъпки в професионалния път, както и ментор, който ще им помогне по-лесно да се интегрират". Да се интегрират в какво? "Ще помагат в интересни задачи, които ще бъдат първият за тях урок по работа в екип, любезно и професионално отношение към клиентите, презентиране и подреждане на стоките в магазините на Лидл". Безценно, незабравимо и особено полезно за кариерното развитие, стига, разбира се, амбициите на стажантите да са насочени към позициите касиер и общ работник.

"200 лв. глоба за паркиране на тротоар" - това в "24 часа". Звучи добре, човек си представя чисти тротоари и широки пешеходни пространства. Но май ще стане нещо като нещо друго в нашия свят. Ако имаш един нарушител - ще го глобиш или поне ще го разкараш от тротоара. Но когато нарушителите са през метър - или ще глобяват избирателно - като в градския транспорт, или нормата ще остане на хартия. "200 лв. глоба за кола в градинка", приглася по същата тема и "Монитор". В "Монитор" също я има обявата на Лидл с почти същите заглавие и текст, но и в този вестник това е представено за новина или статия, нещо такова, но не и реклама.

И дописката в "Стандарт" - "Мтел с по-подробна фактура", също не е реклама.

Политкоректно е да се нарече "важна потребителска информация".