|
| *** |
Отидох във фирмата. Офисът й бе по-голям от стадион "Васил Левски". Не че във фирмата работеха много хора, просто имаше толкова желаещи да се възползват от услугите, които тя предлага, че само стадион можеше да ги побере.
Не на мен тия! Минах през задния вход и отидох в рекламния отдел.
- Добър ден! - посрещнаха ме.
"Любезни!" отбелязах си наум и застанах нащрек. Поинтересувах се какво може да ми предложи фирмата.
- Основен предмет на дейност на нашата фирма е освобождаване на натрупалото се напрежение в широките народни маси и същевременно набиране на средства за изплащане на външния дълг - обясни ми лъскавата служителка с къса пола и прозрачна копринена блузка. - Клиентите плащат определена сума и срещу това могат да правят каквото си поискат с който си изберат политик. Освобождаването на напрежението става по различни начини, като, разбира се, и цените за това са различни.
"Дойдохме си на думата!" отбелязах си наум и направо настръхнах. Поинтересувах се за конкретни цени.
- Най-популярната ни услуга е удряне на шамар на бивш политик, това струва 20 лева на шамар, всеки десети е безплатен. Псуване на роднина по съребрена линия на действащ политик очи в очи - 50 лева. Ритник в задните части на баща на нацията - 100 лева, без засилка е наполовина.
Да ви кажа честно - доста се учудих. Не на услугите, които предлагаше тази фирма - с това никой никого не може да учуди. Не можех да разбера как така разни бивши и сегашни политици се съгласяват да ги ритат и ругаят, при това евтино за техния стандарт?! Зададох законния въпрос.
- В името на България, господине! - обясниха ми хората от фирмата.
Като чух, че това се прави в името на България, много се развълнувах. Изтичах у дома и взех всичките си спестявания от томчето на Достоевски, после беж обратно.
Наредих се на опашката. Дадоха ми номерче. Зачаках. На всеки кръгъл час някакъв спонтанно възникнал комитет по предотвратяване на прережданията правеше проверки. След три дни и три нощи най-сетне дойде и моят ред. Влязох в залата и след кратко колебание се насочих към кабинка с надпис "Шамаросвания" на вратата.
- Здравейте! - посрещна ме вътре любезен служител. - Кой политик искате да шамаросате?
Отговорих, че желая да карам наред, за колкото ми стигнат парите. Служителят въведе в помещението първия политик и ми пожела приятно шамаросване.
В този момент разбрах, че има някаква измама. Човекът, когото ми предлагаха, наистина приличаше на един от българските политици, но със сигурност не беше той, както по килограми, нито по физиономия.
- Измама! - викнах.
- Хайде-хайде! - каза служителят. - А вие какво си мислехте, че истински политик ще ви дадем да шамаросвате?
Огледах се. Отвън хората негодуваха, че много се бавя. Служителят нервничеше. Човекът, който щеше да отнесе шамарите, се свиваше в ъгъла. Аз стоях като истукан и се чудех какво всъщност търся тук... Какво, по дяволите, търся тук?!
