Тоя соц, гордо кръстен "развит", както и врагът му - световния капитализъм, са две страни на една и съща монета - робовладелството.
Хан, това не бяха една и съща монета. Този соц., който го имахме, беше отговор на Студената война, която САЩ и пуделите им от Западна Европа водеха срещу Соц. лагера. Ето нещо за политиката на САЩ, която не се е променила и сега:
Американците преследват една тяхна политика на глобализация, при която една клика (те я наричат елит) от динозаври, като Дейвид Рокъфелъ, финансовият капитал - наследници на клана Ротшийлд, и международните корпорации да владеят света. Това няма нищо общо с демокрацията, защото тази клика никой не я е избирал. Избираемите длъжности, ако такива има за другите държави са и ще бъдат само слуги на тази клика. За тази цел американските think tanks разработват различни варианти.
[list=]Един от вариантите е бил това на Дж. Най за "меката война". Един елемент на тази война е използването на средствата на кибервойната. За това са нужни мощни суперкомпютри за хакерски атаки, които целят да блокират важни за дадена страна компютърни мрежи, разбиване на паролите и шифрованата информация. Обаче, се оказа, че китайците произведоха най-мощния суперкомпютър Тянхъ-2. И ако в медиите излиза информация за хакерски атаки на китайците и руснаците,това си е част от тази война. Американците се надяват на разработките на квантовите компютри (базиращи се на прочутия парадокс на Айнащайн-Подолски-Розен), обаче те са далеч от реализация.
Другата теория е на Стивън Ман, за контролирания хаос, който трябва да се създава в различни райони на планетата. Той се основава на теорията на детерминистичния хаос (популярно ефекта на пеперудата). Тази теория бива възприета от ястребите на Джордж Буш-младши. Проблемът е, че детерминистичният хсаос не може да се контролира, защото на изхода той има много възможни решения и не се знае кое ще се реализира. Така се получават съвсем нежелани ситуации, като тези в Ирак, Афганистан и др.
Другата теория е за ненасиолствено сменяне на режима чрез "оранжевите революции" на Джин Шарп. Като инструмент се използва и така наречената "информационна война", т.е. дезинформацията. Използват се групи от хора, като нашият десен запъртък с любов към САЩ и им се втълпяват евроатлантическите ценности и надежда за светлото капиталистическо бъдеще при капиталистическата глобализация. Опитът за реализация на тази теория беше при "арабската пролет", но резултатите бяха отчайващи. Той след това се приложи в Украйна, но като резултат там се превърна в насилствен. Притестите по софийските улици бяха също платени от Амнерика за България съгласно тази теория.
Според една конференция най-добри резултати с около 70% за сваляне на чужди правителства успех се постига, като се прилгат ненасилствени и насилствени действия. Там се заговорва за ХИБРИДНАТА ВОЙНА, понятие, което нашите политици-папагали започнаха да повтарят без да го разбират. Те имплицитно казват с това, че има и реална война, което експлицитно отричат.
Още по-откровено мракобесничека е теорията на Фергюсън, според която англо-саксонскта цивилизация е уникален пример в историята, а другите народи са варвари. Това позволява на англо-саксонците да се намесват във всяка държава.
Според Б. Рубин много кръвополитни конфликти са станали, защото Западът не се е намесвал, от тук САЩ имат право да се намесват във всяка точка на света. Реалността, обаче показва, че точно намесата на САЩ воси до кървави кионфликти. Намесата в Гватмала е докарала до 100 000 жертви, убити от диктоторския режим, който те докараха тогава. А сега виждаме какво става в Ирак, Либия, Сирия, Украйна, след тяхната намес.
Още от 30-те години до 70-те Сол Алински разработва системата за завземане на властта в чужди държави. Той изработва редица правила как да стане това. Барак Обама се е учил по тази система, както и кланът Клинтън. Хилари Клинтън е писала дисертация по нея. Сега може ви е ясно защо се ограничавашаха редица свободи за информация от Запад преди 1989г. [/list]
Ето това е политиката на САЩ, а правителствата от Западна Европа са техни пудели. Единствено на тази политика се противопоставят редица страни, начело с Русия и Китай. Арсбският тероризъм също е рожба на тази политика, като противипоставяне.
А безризко да не забравя, че Естония е една от страните, гарантиращи помощта на вечно искащите. С малко, с много - няма значение.
