За да си намерят работа, за жените е по-важно образованието, а за мъжете - какви умения имат. Дамите със средно образование имат с около 20% по-висок шанс да бъдат наети, отколкото тези с по-ниско или без никакво образование. За мъжете е по-важно да имат не диплома, а логическо и интуитивно мислене, умения за решаване на проблеми, математическа грамотност. Изненадващо мъжете с по-развити умения за общуване е по-малко вероятно да получат поста, за който кандидатстват.

Toва са част от изводите от национално представителното проучване на Световната банка, проведено през пролетта на 2013 г. То бе представено на форум на Българската стопанска камара "Предизвикателства на пазара на труда в България: ролята на уменията и компетенциите".

"В България изглежда, че дипломите и възрастта са важни за навлизане на пазара на труда, особено за жените. Омъжените дами и тези с по-малки деца са по-неактивни на пазара на труда. Предпочитани от работодателите са жените на средна възраст пред младите. Със сигурност образованието е важен фактор за намиране на работа", коментира икономистът от Световната банка Виктория Левин.

Всеки пети работодател например посочва, че не може да попълни свободните си позиции заради липсата на социални умения на кандидатите - житейските, личностните и междуличностните умения, добросъвестност, постоянство и др. Според експертите социалните умения са по-важни от техническите, тъй като последните могат да се придобият, а другите се възпитават от раждането. По-възрастните хора у нас показват по-ниски познавателни умения, но ги компенсират с умението си за общуване.

Търсенето на работна сила се измества от сектори с нискоквалифицирани работници към такива, които имат нужда от висококвалифицирани, е друг от изводите на Световната банка. В подкрепа на това са цитирани данни, че в кризата - от 2008 г. до 2013 г. - строителството е загубило 40% от заетите там, производството - 20%, а селското стопанство - 11%. Тези работни места не се възстановяват въпреки подобрението на икономическата среда. В други сектори обаче заетите растат въпреки кризата - в IT сектора те са се увеличили с над 18%, във финансовите услуги - със 17%. Според данни на БСК в момента в IT сектора има недостиг на около 40 хил. служители. Критичен недостиг на квалифицирани кадри има още в медицинските професии - лекари, фармацевти, медицински сестри, парамедици, здравни мениджъри. Подобна е ситуацията при биоинженерите, учителите и социалните работници. Не достигат специалисти в софтуерната индустрия, нанотехнологиите, мехатрониката, мобилните комуникации, приложните науки, енергетиката, химията, строителството, машиностроенето.

Сред изводите на Световната банка е, че у нас липсва културата на ученето през целия живот, към което са ориентирани страните от Европа. Според проучването през 2013 г. само 7% от хората са участвали в обучение за повишаване на уменията и квалификацията. Работещите посочват като основна причина да не включват в обучения липсата на време. Безработните отговарят, че не са знаели за съществуването на подобни възможности, а неактивните - че просто не се интересуват от подобни обучения. В същото време данните показват, че има неудовлетворено търсене на обучение, защото почти 58% от безработните с готовност биха се възползвали от възможността за квалификация или курсове чрез ваучер от Агенцията по заетостта.

Проучване на БСК показва, че близо 2/3 от младите хора смятат, че излизат от университета без необходимите практически познания. Средно 30% от разходите на работодателите в Европа отиват за обучение на служителите им, докато у нас процентът на тези разходи е само 9%, обясни ръководителят на Националния център за оценка на компетенциите към БСК Томчо Томов. "Шанс за професионален успех имат хората с аналитично, иновативно и креативно мислене. На пазара на труда се ценят също уменията за развойна дейност, създаване и внедряване на нови технологии, готовността за учене и усъвършенстване", обясни Томов. БСК разработва информационна система за оценка на компетенциите. Към момента софтуерът е базиран в 20 сектора, включва 260 пилотни предприятия, 17 висши училища, професионални гимназии. До момента в системата са разработени компетентностни модели на 485 ключови длъжности.



ПРОГНОЗИ

Застаряващото население у нас ще е един от най-големите проблеми на пазара на труда в бъдеще. Ако през 2010 г. най-голяма част от хората у нас са на възраст между 35 г. и 39 г., то през 2030 г. най-многобройната група ще е тази на хората между 50 г. и 54 г. През 2050 г. най-много българи ще са на възраст от 60 г. до 64 г. Освен това до 2050 г. България ще е загубила над 30% от населението си, което се дължи на ниската раждаемост и на имиграцията. За сравнение Латвия и Румъния ще са загубили около 20% от населението си. Заради тази структура на населението в пазара на труда трябва да се впрегне целият ресурс, препоръчват от Световната банка.