Парламентът все пак се върна на темата за геноцида срещу арменците в рамките на Османската империя, но го направи на принципа "и вълкът сит, и агнето цяло". Ден след като пратиха проекторешението на "Атака" за признаване на арменския геноцид в дъното на седмичната си програма депутатите от мнозинството неочаквано го върнаха в челото на дневния си ред, но само за да сменят международноправния термин "геноцид" с формулировката "масово изтребление". Инструкцията даде лично премиерът Бойко Борисов, който дойде специално за тази цел в парламента. От приетото решение бяха махнати всички позовавания на международноправни актове, засягащи геноцида и престъпленията срещу човечеството, както и препратката към наскоро приетата осъдителна резолюция на Европейския парламент. От изказванията на управляващите стана ясно, че правят жеста в името на добрите отношения с Турция.

Българският парламент бяга от темата години наред, докато повече от 20 държави в света признаха масовите кланета на арменци за геноцид, започнал през 1915 г.

До вчерашната развръзка се стигна неочаквано. Сутринта Патриотичният фронт и "Атака" неуспешно поискаха удължаване на работното време на парламента, докато се стигне до важната за тях тема. Председателят на Народното събрание Цецка Цачева отказа да уважи и искането им за минута мълчание в памет на жертвите, но националистите демонстративно не се подчиниха и заедно с някои техни колеги от ГЕРБ, БСП, РБ и АБВ се изправиха на крака. Хората на Лютви Местан напуснаха залата. В суматохата Десислав Чуколов ("Атака") предложи проектът да стане първа точка и този път получи разноцветна и достатъчна подкрепа. Разбрали за неочаквания развой, депутатите на движението се върнаха на заседанието. От балкона в пленарната зала срамните сцени проследиха представители на арменската общност и на турското посолство.

Първоначално двата лагера с ясно очертани позиции бяха единствено националистите и ДПС. "Ние не обсъждаме историята, колеги, обсъждаме морала, международното право и това хората да не бъдат избивани без причина. Призоваваме ви да докажете, че българите са европейци и хуманисти", обобщи аргументите на националистите Станислав Станилов ("Атака"). Лидерът на ДПС Лютви Местан извади юридически довод - решението има силата на закон и приемането му би било прецедент в сравнение с останалите национални парламенти, ангажирали се досега с темата предимно с декларации "По отношение на миналото не може да се законодателства. Историческите събития могат да бъдат оценени политически, но не могат да бъдат превърнати в правна норма", възмути се той. И предупреди, че подобно решение ще "доведе до крайно влошаване на отношенията с една стратегически важна съседна страна". Местан дори вкара в употреба американския президент Барак Обама, който "в геополитическото измерение на казуса се позова на статута на другата страна, която е в общ военен договор с Русия, докато Турция е член на Северноатлантическия договор". Въпреки неколкократните резолюции на американския Конгрес правителството на Обама отказва да признае арменския геноцид.

До пристигането на Борисов ГЕРБ имаше нагласа да отхвърли проекторешението, както вече стана в оглавяваните от негови депутати комисии по външна политика и правата на човека. Всичко се преобърна, когато премиерът дойде в НС и обяви, че вместо за геноцид трябва да се говори за "масово изтребление". От думите му излезе, че разликата била семантична, тъй като "масово изтребление" били "българските думи и българският речник" за геноцид. Но бързо стана ясно, че отношенията с южната ни съседка са в основата на "превода". "Действително в ГЕРБ винаги сме отчитали това, че на границата ни с Турция има проблеми. Те направиха жестове към нас с износа на месо, където контрасанкциите на Русия ни удариха много. Надяваме се, че ясното разграничение между Османската империя и сегашна Турция и безспорните исторически факти, че са изтребени хора тогава, ще се отчете и от турското правителство. Ние не можем да направим нещо по-различно от това да признаем масовото изтребление на арменците, защото ГЕРБ е партия, която винаги е била против това", обясни премиерът.

Веднага след това депутатката му Цвета Караянчева поиска формално промяната в текста. Герберите си поискаха и почивка, за да оформят консенсус в мнозинството. Макар че съпредседателят на ПГ на РБ Радан Кънев обяви, че се е консултирал с Борисов, колегите му реформатори продължиха да настояват в залата герберите да признаят геноцида, а не да се "скатават и снишават по тодорживковски". "Ако искаме да постигнем консенсус, да четем историческите факти, трябва да гледаме настоящето и бъдещето на страната ни и да знаем къде се намираме и какви са днес геополитическите проблеми в световен мащаб. ГЕРБ носи цялата политическа отговорност за днешното управление. Всеки един негатив веднага се споделя само и единствено от нас. Затова ГЕРБ днес имаше поведение, което някои тълкуват като политическо отстъпление, но ГЕРБ има поведение, което е национално отговорно, и ние се стремим да запазим суверенитета на страната ни и да бъдем част от ЕС и НАТО, но и да бъдем добри съседи", контрира раздразнен заместникът на Борисов в партията Цветан Цветанов. Веднага го подкрепи Радан Кънев, който предупреди, че всеки друг вариант ще доведе до "разкъсване на съгласието в българската нация и надценяване на геополитическите възможности на страната". По-късно Кънев написа следното във "Фейсбук": "Това е рядкост - в рамките на 3 часа да се срамуваш, а после да се гордееш от работата си. Днес е исторически ден за България и българското Народно събрание. Тази проява на политическа смелост и честност трябва да продължи с откровена и обща позиция за вековното политическо насилие в нашето общество. Трябва да допуснем в учебниците си и престъпленията, извършени от български институции, армия и паравоенни групи. Истината е единственото лечение за раните на миналото".



ПРАВО



Конвенцията на ООН за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид го дефинира като всяко от следните действия, извършени с намерение да бъде унищожена изцяло или отчасти една национална, етническа, расова или религиозна група като такава - убиване на членове на групата; причиняване на тежки телесни или душевни повреди на членове на групата; умишлено налагане на групата на условия на живот, целящи нейното пълно или частично физическо унищожение; налагане на мерки за предотвратяване на ражданията в групата; насилствено предаване на деца от групата на друга група. Наказва се от компетентен съд на държавата, в която е бил извършен, или от международен наказателен съд, който може да бъде компетентен по отношение на онези договарящи страни, които са признали неговата юрисдикция. Правните последици за доказаните жертви не са указани, но според специалисти могат да включат парични компенсации при загуба на собственост, връщане на земи и други ценности и активи.



ПОДКРЕПА

Замяната на "геноцид" с "масово изтребление" получи подкрепата на 142-ма депутати от ГЕРБ, РБ, БСП, АБВ и ПФ. Междувременно в заверата се включи и БДЦ, която предложи да се махне позоваването на Конвенцията на ООН за преследване и наказване на престъплението геноцид и Конвенцията за неприлагане срока на давност по отношение на военните престъпления и престъпления срещу човечеството. Както и препратката към позицията на Европарламента в подкрепа на диалога между Армения и Турция. Макар и с по-малка подкрепа - 102 депутати от ГЕРБ, РБ, АБВ и БДЦ, това също мина. Накрая със 157 гласа "за" и 36 "против" мина и орязаното отвсякъде решение. Едва тогава Цецка Цачева призова депутатите да се изправят на крака в памет на жертвите. Депутатите от ДПС мълчаливо и демонстративно си излязоха. 24 април бе признат за ден за възпоменание на жертвите. Арестът и екзекуцията на арменския интелектуален елит в Истанбул през нощта на 24 срещу 25 април 1915 г. бележат началото на зверствата. За няколко години две трети от арменците в Османската империя, или приблизително един милион и триста хиляди души, изчезват.