След като 15 години общински и държавни лечебни заведения в отдалечени и бедни райони бяха принуждавани да свиват и дори закриват дейността си поради липса на финансиране, сега здравният министър Петър Москов обяви точно обратния подход - при недостиг на лечебни структури държавата ще разкрива такива.



Предстои у нас за пореден път да се направи национална здравна карта, която да опише състоянието на лечебната мрежа във всички области спрямо нуждите на населението на съответните райони, предвиждат промени в Закона за лечебните заведения, представени от Москов вчера. "На местата, където се установи недостиг на детски или неврологични отделения например, държавата ще създаде съответните структури", каза той. "Там ще се прави държавна политика. Досега държавната политика беше заместена от свободната инициатива", мотивира се министърът. Той обаче ще разчита и на частниците, за които ще се създадат предпоставки да инвестират на местата с недостиг на структури за лечение.

В момента държавата подпомага по-малките болници в отдалечени райони със специални субсидии. През годините обаче доста от тях бяха закрити или със сериозно свити структури поради липса на финансиране, тъй като не отговарят на стандартите на здравната каса за финансиране. Отделно в големите областни болници също се закриват отделения, чиято издръжка е прекалено скъпа, а нямат достатъчно пациенти. Не е ясно, ако тепърва част от тези структури се откриват отново, откъде ще се вземат специалисти за тях и финансиране на дейността.

Идеята на новата здравна карта ще е тя да е задължителна, т.е. здравната каса да се съобразява с нея, когато сключва договори, и да отказва на болници в областите, където има излишък. Тъй като тя тепърва ще се прави, Москов отказа да предположи кои са тези области, но се смята, че прекалено много болници има в София, Пловдив, Пазарджик и др. Тепърва, след като в здравната карта се определи каква е потребността на населението и се окаже, че болниците са повече, НЗОК ще сключва договори само с част от тях. Още не е ясно по какви критерии ще се отсяват лечебните заведения, но според министъра те ще включват дълъг списък изисквания, като осигуряване на 24-часов спешен прием, наличие на кръвна банка и удовлетвореност на пациентите от съответната болница. "Това няма да е сатрапско намаление на структурите в повече, те ще намалеят до нужните с течение на времето", поясни Москов. Тези, които тепърва ще искат да строят нови болници, ще трябва да искат разрешение от комисията по здравната карта, която при излишък на болници в областта може да им откаже да ги включи в картата. Идеята на Москов е именно тези частни капитали, които няма да могат да правят болници в по-големите градове, да бъдат насочени към по-малките, където има недостиг. Не е ясно обаче как биха били стимулирани те.

Промените в закона предвиждат и акредитацията на болниците отново да стане задължителна, за да могат те да работят със здравната каса. Тези с две отрицатални оценки ще губят договорите си с НЗОК. Ще се промени обаче и самата акредитация, обяви Петър Москов. В момента тя осъществява контрол на входа - добра оценка получават болниците с нужната апаратура и специалисти. В бъдеще контролът ще е повече на изхода - ще се следят повече резултатите от лечението, каза министърът. Под резултати се разбират както медицински показатели, като смъртност, вътреболнични инфекции и т.н., които тепърва ще се конкретизират, така и оценките на самите пациенти. Удовлетвореността на болните от лечението ще има по-голяма тежест при оценяването, като в бъдеще пациентите ще имат повече възможности в тази посока - ще се правят анкети, а болните ще могат през електронното си досие да подават оплаквания в НЗОК в реално време, още докато са хоспитализирани. Не е ясно обаче как ще се отсяват доносите от реалните жалби.



РЕФОРМА

Идеята за сливане на 9-те болници в карето на бившата Медицинска академия в София цели единствено и само оптимизиране на разходите за администрация, увери Москов. Всяка от болниците ще запази всяка от медицинските си дейности и автономността си, ще бъдат съкратени само 300-400 души обща администрация, от което ще се спестят до 1 млн. лв. годишно за заплати на лекарите и сестрите там, обеща министърът. Тепърва ще се прави борд от 9-те директори, който ще управлява новата структура. Тя ще има и общи поръчки за немедицински дейности, като пране, охрана и готвене, а в бъдеще ще се мисли и дали да не са общи търговете и за лекарства и медицински консумативи.

"Идеята е да се възвърне една форма на обединение, такава, каквато е била преди 35 г. - Медицинска академия, която имаше една шапка и имаше база. Само че тези хора забравят, че тогава здравеопазването беше бюджетно, а сега са търговски дружества", коментира обаче пред "Дарик" бившият вече директор на една от 9-те болници - "Св. Иван Рилски" Дечо Дечев. "Има най-различни конспиративни теории - от сорта на това, че искат да се приватизира болницата "Св. Иван Рилски". Категорично има икономически интерес в действията, които се вършат. Това, което се презентира - да се намаляват разходите за администрация, е повече от наивно", допълни той.