Картите се хлъзгат безшумно по опънатото зелено сукно. Пак сме насядали около малката масичка за бридж - добрият войник Швейк от Старе Храдчани, синьокръвият дон Кихот от Ла Манча, баба Гица от съседния вход и моя милост.

- Пас - казвам и се прозявам. - Извинете, че от време навреме клюмам и похърквам, обаче напоследък не мога да спя от вълнение и национална гордост. Не само съм proud, дето се вика, ами съм доста very proud to be Bulgarian. Отечеството е рекордно отгоре до долу - да ни регистрира постиженията цяла печатница "Гинес" я смогне, я не. И тук не броя гастрономичните простотии от сорта на най-дългия разтегнат предизборен локум, най-широката държавна софра или най-голямото депутатско кюфте в Галактиката. Не, не. Това мутра да е главен борец срещу мутризма, съавтор на фундаменталната житейска поука "Рънътъ прави бурбътъ" да е крупен меценат и ценител на изящните изкуства, чистач в топлофикацията да получава заплатата на двама университетски професори, главен прокурор да е заподозрян в накълцване на зряла адвокатка със сатър, литър бензин да струва с 50 стотинки по-скъпо от гигантски металургичен комбинат, единственият държавен пост, за заемането на който да е достатъчно средно образование, да е министерският - само у нас го има и никъде другаде. Да не споменавам и ненормалното обстоятелство, че бащиният, майчиният и родният език на министър-председателя ни са три различни езика.

- Едно без коз - се пъчи Швейк и продължава. - Това с езиците е напълно нормално и не е никакъв рекорд. Просякът Йозеф Ржехоржик, например, веднъж бе блъснат от конен трамвай на булевард "Подебрадски" в Жижков. След като лежа 33 дни в кома, господин Ржехоржик се пробуди половин час след полунощ и проговори на суахили с килиманджарски акцент. Като се чу за пръв път, припадна от ужас. После свикна и дори се заяде с доктор Соукуп да го махнел от списъка на градските хаховци, които си говорели сами, защото и той вече не разбирал какви ги дрънка и респективно не можел да общува пълноценно със себе си.

- Пас. Пасив. Пасианс - хуманно мълви баба Гица (тя не разбира бъкел от бриджа, обаче съм я научил да казва "пас" по осемнадесет начина).

- Три без коз - проронва дон Кихот. - И скъпият ми Росинант бе такъв.

- Какъв? - пита любознателно Швейк. - Трамвай ли теглеше или ти плямпаше на суахили с килиманджарски акцент?

- Такъв - проронва идалгото.

- Пас - отстъпвам игровата инициатива и си мисля на глас. - Помня, един социолог направи "откритието", че у нас имало пазар, но нямало пазаруващи. Само това да ни е кусурът - бял кахър. А то - има гражданско общество, няма граждани. Има държавна територия, няма държава. И прочие. Покрай липсата на държава сме се сдобили и с уникално държавно устройство - парламентарна република с монархическо управление и съдебна диктатура.

- Пас - укротява анонса Швейк. - Като бутнаха в кауша господин Паливец за неуважение към Негово Императорско Величество Франц Йосиф заради осрания от мухите портрет, се получи същото - имаше кръчма, нямаше кръчмар. На улица "Воцтаржова" в Либен пък се получи обратното - имаше кръчмар, ама му изгоря кръчмата. Но бира да е нямало някога, ей Богу, нямам спомен.

- Пас. Пастор. Пасажер - въздиша баба Гица.

- Еееех! - още по-силно въздиша рицарят на печалния образ.