|
| Ниските заплати на учените не позволяват приток на млади хора към институтите на БАН. |
През 2014 г. броят на учените в академията е бил 2943 души - със 70 по-малко от предходната година. Почти поравно са учените на възраст от 36 до 40 г. - 460 изследователи (15.6%) и колегите им от 61 до 65 г. - 448 работещи в научните институти (15.2%). Най-многобройна е групата на учените на възраст 56-60 години - 504 души (17%). Общо 268 от изследователите (9.1%) в научните институти и звена са на възраст от 31 до 35 години. Само 89 души (3%) са в групата от 26- до 30-годишна възраст, а под 26 години са само 8 души, което прави 0.3 на сто от всички учени в БАН.
Един от изводите в доклада на БАН, който предстои да бъде одобрен от парламента, е, че на преден план стои проблемът с привличането на млади хора в академията. Системата за задържане на млади и висококвалифицирани специалисти, които да продължат научната си кариера в страната, е неефективна, пише още в отчета. Пред депутатите от просветната комисия председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров посочи, че основна причина за липсата на млади учени е заплащането. По думите му основната заплата за млад учен е 440 лв., а за професори - 750 лв. Във връзка с това повечето депутати от комисията се обединиха около искането бюджетът на академията за 2015 г., който е 72 млн.лв., да се актуализира с 5 млн. лв., за да стигне поне нивата от 2014 г.
Средната възраст на преподавателите в СУ е 57.8 г., показват данните на вуза. Учителите до 35 години там са 210 от общо 1688, което прави едва 12.4%. Преподавателите над 50 години са 859 на брой, като над 65 г. са 72-ма. В УНСС средната възраст е доста по-ниска - 49 години. От 518 преподаватели на основен трудов договор, 277 от които са хабилитирани, най-младите до 35 г. са 80, или 15.4%. Над 50-годишни са 261 преподаватели.
ИЗКЛЮЧЕНИЕ
Заради липсата на кадри много наши университети задържат на работа преподаватели и след като са навършили годините за пенсия. По този повод някои вузове предлагат възрастта за пенсиониране на някои професори да се увеличи - примерно до 70 г., а най-добрите да продължават да преподават с решение на академичните ръководства. По закон доцентите и професорите следва да се оттеглят от професията на 65 г. Но ако ръководството на висшето училище не им намери качествени заместници, може да удължи трудовия им стаж с още 3 г. - до 68 г. Въпросът предстои да се разгледа на някое от следващите заседания на Съвета на ректорите.
! 
