Човек не знае какво може да намери на тавана на дядо си.

Докато размишлявах дали да разкъртя дюшемето, за да намеря скритите евентуално някога жълтици, или просто да прекопая двора, особено около крушата, със същата цел, попаднах на сандък със стари вестници. Клюката си е клюка, макар и с вековна давност, така че поразрових купчината, погледах картинките и накрая попаднах на охлузена телешка кожа с едва видими букви.

Освен иманяр съм и съвестен гражданин, така че всичко, което не може да се косне на тези, които трябва, го отнасям в музея за превод. Ето какво ми преведе момичето, което е едновременно директор, касиер, екскурзовод и чистачка с магистратура по антична история:

***

Вестник "Ранни византийски вести",

бр. 3568, година 6189 от сътворението на света

Предсказаното от придворните гадатели и социолози голямо преселение на народите изглежда е на път да засегне и плодородните мизийски полета. Шест месеца преди есенните кметски избори в населените места около Абоба и Мадара се забелязва необичайно оживление. Прииждащи от север, представящи се за сезонни работници прабългари, масово се регистрират на настоящ византийски адрес в околните села. Местното население ги посреща радушно, защото според непотвърдени сведения на регистриран прабългарин опозиционната на василевса партия плаща по хиперперон, а провасилевската - два. Местното население пробива монетите, които един ден ще имат изключителна нумизматична стойност, нанизва ги на герданчета и си ги носи на врата като украшения. Варвари!

Компетентните византийски органи докладват за влошена криминогенна обстановка, изразяваща се в поголовното изчезване на кокошки от дворовете, което поражда социално напрежение между прабългари, славяни и траки. На отправените бележки и съставените предупредителни протоколи новодошлите отговарят, че това е изконна прабългарска традиция и че те ще се отнесат към Константинополския съд за правата на човека заради възпрепятстването й. В по-остри ситуации някои задават въпроса - ние, като сме прабългари, да мрем от глад ли - на който компетентните органи не успяват да намерят адекватен отговор.

На опитите на местните власти да съберат от новорегистрираните поданици на империята данък сгради или поне такса смет се отвръща, че това пък противоречало на изконните прабългарски традиции да се плаща възможно най-малко, а най-добре - нищо, и ако се продължава с тези ограничения и потъпквания на гражданските им права и свободи, ще преминат към гражданско-етническо неподчинение. Адвокатите на общността изтъкват обстоятелството, че по постоянен адрес те се водят в Онгъла, извън пределите на империята, а тук са само на настоящ, което не влече след себе си правни последствия. Подзащитните им, от своя страна, настояват василевсът да престане с византийските номера.

Всичко това поражда неяснота около бъдещата структура на органите на местната византийска власт, дори придворните социолози и гадатели не се нагърбват с прогнози. Единственото публикувано пророчество, че тази област един ден щяла да се нарича Прабългария, не може да бъде прието за научно, защото е направено от прабългарска социоложка, гледаща на чер дроб от бяло куче.



От Мизия: Йоан Кантакузин, наш кореспондент