Малцина историци и дейци на изкуствата и културата се заеха да отбележат 70-ата годишнина от края на Отечествената война на България от 1944-1945 г. А от повечето от тези, които все пак го направиха, останахме крайно разочарование заради историческото им невежество. Мътни политически наноси затлачиха празничните текстове на другата част от писалите по темата. Трябва да се направи уточнението, че общият брой трудили се в тази посока не надвиши броя на пръстите на двете ръце; услужливите към (всяка) власт предпочетоха да се снишат, за да не би да изгубят благоволението на покровителите си. Жалка работа.

Не беше лесно и на Народното ни събрание хем да приеме някакъв документ по повод 9 май, хем да не каже нищо съществено в него. Страховитата мешавица в текста на документа се е получила несъмнено както поради "ефекта на пумпала" (безсистемно въртене към по-силния на деня), така и като резултат от безброй безпринципни поправки. Така спасяването на българските евреи, което е любима тема и примамка на новоопечените политици, с чиято помощ те обичайно отвличат вниманието от престъпната политика на монархическите правителства до септември 1944 г., предшества в текста участието на България в разгрома на Хитлеристка Германия, което пък от своя страна е възможно най-старателно замазано във втората половина на документа. Едва ли от това има някой зачуден, нищо-не-казването, в съчетание с отвличащи вниманието несъществени подробности, е специалитетът на режима в София. Тъжното е, че все някой се хваща на евтините уловки.

Е, ние не се хванахме, но какво от това. Вероятно трябва да сме благодарни, че поне не преместиха Деня на победата на 8 май, за да услужат на господарите си, при това с някакво помирение, или съприкосновение, или съчувствие, или не-знам-що-си добавено в името на празника. Ако не бяха също толкова страхливи, колкото и алчни, щяхме да сме свидетели и на нещо подобно несъмнено. Няма как от такава политическа класа, както и от прислужващите им историци и средства за масово осведомяване, да очакваме да се гордеят, че фашизмът бе "сразен и върху неговия труп победно се развява и българското знаме" (из реч на генерал-лейтенант Владимир Стойчев на митинг по случай завръщането на българските воини в родината; пл. "Александър Невски" в София, 17 юни 1945 г.) не само защото всъщност тайно симпатизират на престъпни и човеконенавистнически идеологии. Тези винаги под строй се сещат единствено за "правилните" исторически събития и по условие не са в състояние да се поклонят искрено пред подвига на "великите мъже, които извоюваха победата" (част от същата реч) в последната победна война на България.

* * *

Победоносното завършване на първият период на Отечествената война на България има няколко сериозни последствия. Българската народна войска бе оставена практически напълно самостоятелно да изпълни набелязаните си цели по освобождението на югославската част от областта Македония, както и на огромни части от Източна Сърбия и в източната половина на областта Косово и Метохия. С ненадминато мъжество и при огромни жертви българските воини изпълниха своя дълг геройски. С участието си в тези мащабни сражения Българската народна войска помогна в значителна степен за успеха на белградската настъпателна операция на Червената армия и се утвърди като признат и незаменим съюзник в Антихитлеристката коалиция. Поканата за по-сетнешно участие на България във войната бе признанието за победния завършек на първия период на Отечествената война.

През втория период на Отечествената война на България на Българската народна войска не бе дадена тая оперативна свобода, която тя има в Македония и Източна Сърбия. След 25 ноември (вж. Извори) българските войски са по-тясно обвързана с плановете на Трети украински фронт, но това няма как да е другояче. Залогът в завършека на бойните действия в Европа бе твърде висок за да бъде оставена по-голяма оперативна свобода на неопитната, в сравнение с германските сили, воюващи от почти 6 години, българска войска. През втория период от Отечествената война българските части трябваше да се срещнат вече с напълно боеспособни и опитни части от германската войска. Повече с героизъм и лична отдаденост, отколкото с опит и умения, българските воини се справиха с чест, за наша обща гордост.

Съвсем не е гладък, като "паветата пред Народното събрание", победният път на България в бойните действия в завършека на Втората световна война. Понеже бойните умението се изграждат най-бързо и сигурно именно в действителните сражения, едва ли все пак е било възможно българските воини да натрупат за няколко месеца нужното за да се равняват с многогодишните участници в конфликта; това ще да е била причината в дневника си Георги Димитров да запише на 17 март 1945 г., че "Ст[алин] между другото обърна внимание, че българските части не се бият много добре . . .". Едва ли трябва да ни смущава тази оценка, тя е само предварителна. Главната оценка за победния път на българската войска през Втората световна война бе салютът, даден в нейна чест на Парада на победата в Москва (24 юни 1945 г.) и фактът, че българското землище не бе орязано за пореден път. Героизмът на българския воин, жертвите, които България даде в цялата Втора световна война, не само през 1944-1945 г., не бяха напразни; те изтриха от челото ни, доколкото това изобщо бе възможно, срамния сговор с Хитлерова Германия и със страните от Оста. Почти.

* * *

Триумфалното завръщане на българските воини през Унгария и Югославия е само един от епизодите на взаимно възхищение и съпричастност, които балканските народи всъщност хранят един към друг, противно на старателно подхранваните от чужбина митове. Възрастните в Белград още помнят собствения си възторг от посрещането на победната българска войска, този триумфален прием е запечатан и върху поостарялата днес фотографска лента (вж. изображения). Не бива това да ни учудва, с неочакваното "Братя и сестри сме" и днес посрещат нас, българите, особено в по-малките населени места в Сърбия, и това винаги се превръща в начало на едни безкрайни разговори за общото между нас и за взаимната ни историческа свързаност. Съвсем същото е и в Гърция, Същото е и в Македония, та даже и в Албания, когато местните се чувстват защитени от постоянното следене в страните си. Така се убеждаваме, че единствено балканските страни, с които имаме обща история и общи стремежи, са нашият естествен съюзник. Само те и никой друг; вероятно това скоро ще бъде разбрано най-сетне. Време е да се завърнем към балканските си корени.





Извори



"Българи, първата фаза на войната срещу германските нашественици на Балканите завърши с бляскави победи за нашето оръжие. Българската войска, проникната от горещ патриотизъм и от висок свободолюбив дух, срази врага и се покри с неувяхваща слава. Ние се прекланяме благоговейно пред скъпите жертви, които тя даде в защита на народните интереси и за подобрение на международното положение на България. Вечна слава на загиналите герои! Дълбока признателност към живите бойци! . . ."

Из Прокламация на Министерския съвет, 24 ноември 1944 г.



"В изпълнение на договора за примирието [между България и правителствата на Обединените народи] (точка 1, г) [вж. Свързани текстове] . . . за успешното завършване на войната срещу Германия . . ., одобрява се създаването на една отделна българска армия в състав до 5 дивизии с обща численост до 90000 души [малко по-сетне числеността е доведена до 100 хиляди души], която да вземе участие в следващите военни действия под командването на командващия [маршал Фьодор Толбухин] Трети украински фронт [в състава на РККА]. Същата да започне превозването си от 25 ноемврий т. г. Разходите по издържането на тази армия се понасят от българската държава [до 24 януари 1945 г.; от 25 януари 1945 г. разходите по цялостното осигуряване на Първа българска войска се поемат изцяло от Червената армия (решение на съветското правителство от 11 януари 1945 г.)]. Всички подробности по действията и снабдяването на тази армия се уреждат между българския Генерален щаб и командването на Трети украински фронт."

Из Постановление на Министерския съвет на България, 28 ноември 1944 г.



"1. Отзоваването на армията за родината в състав [изброяват се съединенията и маршрутите] да започне на 28 май т. г. . . .

2. За окупация на завладените територии да останат [в Австрия; изброяват се съединенията] . . .

. . .

10 . . . Стрелбата през време на походните движения и през време на железопътния превоз на частите се абсолютно забранява . . . [забранява се] търсенето и употребата на спиртни питиета. Най-строго се забранява посягането на частната и обществената собственост . . ."

Из Заповед на командващия Първа българска войска генерал-лейтенант Владимир Стойчев, 26 май 1945 г.





Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=747285

(Българската войска е посрещната сдържано в Македония)

http://www.segabg.com/article.php?id=746480#id_5683581

("Бляскави победи на българското оръжие")

и посочените там други свързани текстове.