Преди дни дойде новината, че полицаи ще бъдат наградени, защото разкрили крадец, който разбил два магазина и откраднал 3 коли в областен град. Серийният обирджия бил заловен след високо професионални действия. Фанфарите бяха надути директно откъм МВР.

Ще оставим настрана обстоятелството, че ставало дума за 21-годишен рецидивист, който пробвал да открадне един след друг няколко микробуса, ама единият не запалил, а с другите два просто се разхождал от квартал до квартал. Както и че "сложната" оперативна работа продължила със задействане на охранителна техника в полунощ на магазин в града, в който пристигналият полицейски екип се натъкнал на разбит прозорец и чанта с хранителни продукти, приготвена за изнасяне. Половин час по-късно бил разбит втори магазин в същия квартал и тогава полицията вече е заловила крадеца, като от него "били иззети бутилка уиски, цигари и пари". Така или иначе, похвално е, че хората са си свършили работата,



за което получават възнаграждение, социални придобивки



и какво ли още не. Както всички още 2-3 милиони българи, които всеки ден отиват на работа, свършват я и получават заплати.

Абсурдно е обаче МВР да награждава за подобно нещо - че някой си е свършил работата си и като патрул е хванал крадец, който държал да се разхожда с микробус, за да разбива магазин след магазин. Звучи като подигравка за всички останали, особено спрямо онези стотици хиляди, а може би милиони българи, които са били ограбени, без тези кражби да са разкрити. В държавата едва ли остана незасегнато от грабеж или кражба семейство. Представете си как на всички ограбени им звучи информацията, че полицаи щели да бъдат наградени, че разкрили един извършител.

Преди три-четири години цял зам. главен прокурор възкликна, че бил потресен, когато установил, че



има спрени 400 000 производства за извършени кражби



Тогава МВР заобяснява, че ставало дума за битова престъпност, а пък тя била винаги следствие на тежка криза - превръщала се в начин на препитание. Вината веднага бе тропосана на съдебната система - когато имало едно лице, което е извършило множество кражби, и то такива до 500 лева, я нямало репресивната роля на правораздавателната система тези хора да бъдат осъдени. Когато размерът на кражбата е по-малък, виновникът получавал пробация, условна присъда, което по никакъв начин не го дисциплинира, а му създава навиците да краде като начин на препитание, като професия дори, защитаваше се тогава МВР.

Няма спор, че и това е така - на свобода се разхождат хиляди хора с висящи по 30-40, че и по 100 висящи дела основно за кражби, а правосъдието се бави да въздаде правосъдие и справедливост. Но това не оправдава полицията, че има 400 000 неразкрити престъпления.

До ден днешен не се е променило и друго - хората вече дори не се оплакват в полицията, тъй като не вярват, че извършителите ще бъдат открити. "Знам го по себе си. Откраднаха ми GPS-а от колата, но



не подадох жалба, защото знам, че е безсмислено",



обясни същият зам. главен прокурор.

Положението с кражбите и неразкритата престъпност е наистина драматично и става все по-непоносимо. Цели 70 на сто от тези посегателства изобщо не се разкриват. Едва ли за някой е тайна, че например домовите кражби, кражбите на коли се извършват от стройно организирани групи и по всяка вероятност добре "пазени" основно от служители на правоохранителната, а почти сигурно и на правораздавателните системи. Защото именно домовите кражби са основните сред неразкритите. Всяка година в тази графа отиват сигурно по 50 000-60 000 от тях. За 4 години се събират 240 000 неразкрити домови кражби, правени от вероятно не повече от 100 групи. А защо МВР не ги разкрива?

Всъщност числото от 400 000 неразкрити кражби вероятно е силно намалено. Преди две години прокуратурата удари друг звучен шамар на МВР с доклад за образуването, движението и приключването на преписките и делата. Според него не са открити извършителите на поне 660 000 престъпления. Става дума за заявени материали, за хора, оплакали се като данъкоплатци на службите, издържани от техните данъци.

Например неведнъж през последните години бе отбелязано, че прокуратурата прекрати заради изтекла абсолютна давност над 1 млн.дела. Основно, защото нямаше разкрит престъпник. Въпросната давност означава, че дори и да бъде открит някакъв извършител, той вече не може и да бъде осъден. Ако става дума примерно за кражба, значи са минали 15-20 години, без да бъде открит крадецът. На практика това означава, че жертвите на тези престъпления никога няма да видят откраднатите си вещи, нито ще могат да поискат обезщетение за преживяно страдание.

Не е трудно човек да сметне, че



за над 1.5 млн. престъпления няма разкрит извършител,



камо ли арестуван, още по-малко осъден и изтърпяващ някакво наказание. И зад всеки от тези конкретни случаи стои разбит и окраден дом, офис, склад, магазин или кола, жертва.

Крайно време е и полицията, и прокуратурата, и съдът да се вземат в ръце и да спрат с караниците помежду си и с популистките си изцепки като например, че според социологическите изследвания хората имали доверие в тях. Смятат ли, че някой може да вярва на институции, които не са разкрили и не са наказали извършителите на стотици хиляди и дори милиони кражби? Че и да се награждават на всичкото отгоре? Хайде малко по-скромно и смирено! Да свършат някаква работа наистина и после да се хвалят. Иначе си е чиста подигравка с хората.